Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Мадам Ворсоасон обаче изглеждаше впечатлена.
— Може ли да взема малко и да го изпробвам върху растенията вкъщи? — попита тя.
— О, да — с благодарност рече Карийн. — Вземете колкото искате. Количеството му расте непрекъснато и вече започвам да се чудя къде ще го изхвърлям.
— Да го изхвърляте? Ако е наполовина толкова добро, колкото изглежда, по-добре го сложете в торби от по десет килограма и го продавайте! Всеки, който се опитва да отглежда земни растения тук, ще иска да го пробва.
— Така ли мислите? — каза Енрике, тревожен и доволен едновременно. — Не успях да заинтересувам никого, докато бях на Ескобар.
— Сега сте на Бараяр. За дълго време изгарянето на местната растителност и торенето с органична тор беше единственият начин да се тераформира почвата и все още е най-евтиният. Но никога няма достатъчно тор от земни растения, така че хем да се поддържа плодородието на тераформираните терени, хем да се отвоюва нова земя. По времето на Изолацията дори се е водила война за конска тор.
— Да бе, помня, че учихме за това в часовете по история — ухили се Карийн. — Малка война, но все пак много… символична.
— Кой срещу кого е воювал? — попита Енрике. — И защо?
— Предполагам, че войната всъщност се е водила за пари и за традиционните ворски привилегии — обясни му мадам Ворсоасон. — Съществувал е обичай в окръзите, където е имало разквартирувани части на Имперската кавалерия, торта от оборите да бъде давана безплатно на всеки селянин, който се появи с каруцата си, един вид — който преварил, той натоварил. Един от финансово по-притеснените императори решил да запази цялата тор за Имперските земи или да я продава. Това му решение се отразило на някакъв окръжен спор за наследство и така избухнала войната.
— И какво станало накрая?
— При тогавашното поколение правото било извоювано от окръжните графове. При следващото поколение императорът си го върнал. И при поколението след него… ами, по онова време вече не сме имали кой знае каква кавалерия. — Тя отиде да се измие на мивката и добави през рамо: — Обичаят все още съществува — всяка седмица в Императорските обори тук, във Ворбар Султана, където се държат конете на церемониалния кавалерийски взвод, се раздава тор. Хората идват с наземните си коли и отнасят по един-два чувала за цветните си градини, в памет на доброто старо време.
— Мадам Ворсоасон, от четири години живея сред изпражненията на маслени буболечки — съвсем сериозно й каза Енрике, докато тя си подсушаваше ръцете.
— Мм — беше единствената реакция на Екатерин, заедно с едва забележимо разширяване на очите, с което моментално си спечели симпатиите на Карийн.
— Наистина имаме нужда от някой, който да ни служи като гид в местния растителен свят — продължи Енрике. — Дали вие не бихте могли да ни съдействате?
— Предполагам, че бих могла да ви помогна с един общ поглед върху видовете и с някоя и друга идея за подходящи терени. Но най-добре ще е да се обърнете към окръжен агроном — лорд Марк сигурно ще може да ви свърже с някой от окръг Воркосиган.
— Ето, виждате ли! — извика Енрике. — Аз дори не знаех, че съществува такова нещо като окръжен агроном.
— Според мен и самият Марк едва ли го знае — добави замислено Карийн.
— Обзалагам се, че бизнес управителят на семейство Воркосиган, Ципис, може да ви насочи — каза мадам Ворсоасон.
— О, значи познавате Ципис? Нали е страхотен? — каза Карийн.
Мадам Ворсоасон кимна енергично в знак на съгласие.
— Още не сме се срещали лично, но той ми помогна страшно много по комтаблото за парковия проект на лорд Воркосиган. Мисля да го попитам дали може да прескоча до окръга и да избера камъни и по-големи скални късове от планината Дендарии, които да наредя покрай бреговете на поточето — смятаме да оформим водната част от парка като планинско поточе и си помислих, че този щрих от дома би се харесал на лорд Воркосиган.
— На Майлс? Да, той си обича планините. Непрекъснато яздеше из тях, когато беше по-млад.
— Така ли? Не ми е разказвал много за тази част от живота си…
В този момент Марк се появи на прага, помъкнал голяма кутия с лабораторни консумативи. Енрике я пое от него с вик на задоволство, отнесе я на сухата маса и се зае да разопакова дългоочакваните реактиви.
— А, мадам Ворсоасон — поздрави я задъхан Марк. — Благодаря ви за кленовите клонки. Направиха истински бум. Запознахте ли се с всички?
— Току-що — увери го Карийн.