Реликвата
- Автор: Роджърс Мерилайл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реликвата». Краткое содержание книги:
Тези от вас, които са чели предишните ми девет книги, разбират, че „Реликвата“ е ново начинание за мен. Уверявам ви, че сърцето ми си остава в английското средновековие, а този разказ е само една кратка ваканция в късновикторианската епоха. Гледам на този период като на „завръщането на Регентството“, защото, въпреки че Бърти се нарича сега Прини, повелителят на народа е отново Уелски принц с вкус към удоволствията. С тази разлика, че този път американски наследнички завъртат главата на британски лордове. Този разказ е едно празнично пътуване (независимо от това, че някой се опитва да убие нашия герой и че се навъртат търговци на бели робини). Надявам се, че ще ме последвате сред въртележката от градински партита, следобедни чайове и балове. Самата аз се забавлявах прекрасно през тази „ваканция“ с Грей и Лиз и се надявам, че и вие ще й се наслаждавате!
Лиз не бе сигурна дали Грей добави последните думи заради нея, или само за да се отърве от досадницата. Независимо от причината, тя бе поласкана. Омъжената Диъдри даде ясно да се разбере, че възнамерява да поднови връзката си с Грей, и ако Лиз трябваше да гледа още веднъж как тази жена пърха с мигли и гали силната мъжка ръка… Слава Богу, че това не продължи.
Дебелата врата се затвори след Диъдри и досадната леля Хелена, като остави Лиз в тясното пространство с Грей за неопределено време. Тогава тя разбра, че това е възможността, която очакваше. Лиз реши твърдо да иска отговори. И въпреки че се опитваше да не мисли за другата причина, която я караше да очаква с нетърпение да остане сама с него, сърцето й заби лудо.
— Грей — като потискаше греховните мисли за скорошната близост, Лиз се обърна към съпруга си с решимост, подсилена от все още бушуващия гняв към Диъдри, — защо някой се опитва да те убие?
— Да ме убие? Не мисля — отвърна разсеяно.
Грей, като се опитваше да се освободи от купчината възглавници, с помощта, на които го бяха изправили. — Очевидно си забравила последния път, когато се опита да обсъдиш този въпрос с мене насаме.
Тюркоазните очи се разшириха, вперени в ръцете му, които разкопчаваха нощницата.
— Тогава те уверих, че следващия път, когато останем само двамата, ще направим нещо далеч по-приятно — с едно леко движение Грей издърпа бялата дреха през главата си и с отвращение я захвърли настрани. Това движение раздвижи силните му мускули. — Мразя тези неща.
Лиз бе зашеметена от вида на голото му тяло. Дъхът й спря някъде между гърдите и гърлото. Очевидно този мъж, който сега бе седнал спокойно в леглото си почти или съвсем гол, не бе прекарвал цялото си време на креслото в парламента или зад бюрото си. Тя бе попадала в ръцете му, притисната към него, достатъчно често, за да познава неговата сила. Сърцето й все още биеше лудо при вида на безсрамната, открито заплашваща мъжественост. Погледът й премина от широките гърди през стегнатия корем до небрежно покритите хълбоци.
Грей наблюдаваше как в блестящите й очи страхът се бори с удивлението. Победата на второто го накара да се усмихне разбиращо. Въпреки това той се престори, че погрешно е възприел реакцията й. С насмешливо повдигнати вежди запита:
— Изненадана си, че предпочитам да спя без тази безполезна обвивка?
Лиз се бореше с море от неопределени емоционални и чисто физически отговори. Тя се вкопчи в мисълта за своя план да му осигури поне минимална защита. Пренебрегна копнежа и интереса към непознатото и направи една смела стъпка напред:
— Прав си. Няма смисъл да губим време за обсъждане на опасността, когато можем да предприемем нещо, за да я намалим.
Очите на Грей се разшириха, стреснати от неочаквания й отговор:
— Да я намалим?
— Да.
Лиз застана на една стъпка от леглото, но успя да задържи погледа си върху лицето му, макар да виждаше възбуждащо широките му рамене и гърди. Тя започна да говори:
— Като обмислих задълбочено проблема след онази нощ, когато колата ни загуби едно колело — Лиз бе удивена от твърдостта на гласа си, въпреки че отвътре трепереше, — аз стигнах до извода, че като първа стъпка за защита ти трябва да се сдобиеш с наследник.
Грей леко поклати глава, като се опитваше да разбере смисъла на думите й.
— Това не е защото мисля, че Тимъти е свързан по някакъв начин с тези „произшествия“ — побърза да добави Лиз, като се страхуваше да не би Грей да я разбере погрешно, — но може би липсата на човек, който да поеме вината на нападателите, ще ги забави.
Грей продължаваше да клати глава и Лиз реши, че той отхвърля логиката на плана й. Тя се опита да обясни по-ясно:
— Не разбираш ли? Ако имаш наследник или видима причина да се смята, че ще се сдобиеш с такъв в скоро време, враговете ти не могат да очакват Тимъти да бъде обвинен за твоята смърт. Сега разбираш, нали?
С нарастващо удоволствие Грей гледаше как Елизабет трепери по начин, който самата тя обикновено презираше. Дни и седмици той изчакваше невестата си с търпение и нежност и желанието му да я обладае растеше все повече и повече. Сега тя стоеше тук и сама предлагаше това. Съвсем присъщо на неговата пряма съпруга бе да постъпва така, както никоя друга благовъзпитана жена не би и посмяла — да направи предложение на мъж, пък бил той и собственият й съпруг. Смях изпълни стаята. Грей се пресегна и привлече Лиз до себе си.