Сянката на греха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на греха». Краткое содержание книги:
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама…
Изабо се размърда. Не се ли потропа на входната врата? В този час? Тя отметна настрани завивките и седна. Да, някой тропаше. Чуваше го ясно. Спусна крака от леглото, обу се набързо и тихо се доближи до прозореца с красиво подредени ромбовидни стъкла. Отвори го и погледна навън.
— Кой е? — провикна се тя.
Тропането продължаваше, но тя не можеше да види кой е заради навеса на покритата порта. Който и да тропаше, беше скрит от погледа. Затвори прозореца и прекоси спалнята. В този миг дочу стенание и трясък от счупен стол, а в същото време тропането по вратата продължаваше. Без да се бави повече, жената се втурна надолу по стълбите, мина по коридора и влезе в кухнята. Фенерите и свещите горяха, вратата беше все така залостена, но Девърел лежеше проснат до огнището. Лицето му беше пронизано от стрела от арбалет. От ужасната рана и от полуотворената уста шуртеше кръв.
Изабо се олюля, сграбчи облегалката на стола и втренчи поглед в трупа на мъжа си, изтръпнала от ужас. Чу писъци и малко преди да припадне осъзна, че са нейни.
Глава единадесета
— Ecce Corpus Christi. Това е тялото Христово!
— Амин! — измърмори Корбет.
Усети нафората върху езика си и отново коленичи. Плочките на пода бяха леденостудени. Корбет остави настрани обърканите си мисли, притвори очи и започна да се моли. Ранулф също притихна в молитва. Отец Гримстоун продължи със заключителната част на литургията. Корбет се прекръсти и се огледа наоколо. Неколцината енориаши се бяха събрали около стъпалата при сакристията. С учудване забеляза, че Бъргес има своя молитвена пейка и щом свещеникът приключи, старият войник се втурна да гаси свещите и да прибира ритуалните покривки.
Старата Крауфорд и Питъркин, зяпнал идиотски с уста, които също бяха в църквата, нещо пухтяха и пъшкаха. По някое време старицата се изправи, в едната си ръка взе тоягата, а с другата поведе Питъркин, кимна на Корбет и излезе през страничната врата, през която изнасяха мъртъвците.
Корбет се прекръсти и, следван от Ранулф, се запъти към нефа. Църквата беше студена и влажна, но добре поддържана и чиста. Пейките бяха подредени нагъсто в трансептите. Дъбовата преграда между нефа и олтара, дървените статуи, както и цялата църковна утвар, бяха излъскани до блясък. Очевидно бяха похарчени и доста пари за впечатляващите стенописи. Една сцена особено се открояваше: представляваше Христос, който след възкресението Си слиза сред мъртвите. Спасителят стоеше на брега на геената огнена и скръбно наблюдаваше множеството обречени.
— Какво богато въображение — полугласно рече Корбет. — Всяка църква, Ранулф, има свои уникални стенописи — те са различни, както са различни и художниците, които ги изписват…
Той спря да се полюбува на триптиха с младенеца Иисус, от двете му страни бяха застанали Дева Мария и Йосиф. Корбет се усмихна на приликата между изобразения на заден план град и Мелфорд. Бавно се върна при олтара. Трите трона, поставени отстрани, бяха целите украсени с богата дърворезба. По традиция, майсторът беше изобразил местни битови сцени и събития: съпруга, която налага пияния си съпруг, куче, захапало парче месо, развеселен свещеник, надигнал до устата си чаша. Олтарната част беше сърцето на църквата. Прозорците зад олтара блестяха с многоцветните си стъклописи; инкрустирана със сребро и злато дарохранителница съхраняваше причастието, тежките месингови свещници проблясваха на светлината на олтарните свещи. Меки хубави килими покриваха стъпалата пред олтара, а самият олтар беше изработен от прекрасно, излъскано до блясък дъбово дърво.
Следван от разсеяния Ранулф, Корбет доближи до параклиса на света Богородица. Статуята на Дева Мария, държаща на ръце младенеца Иисус, напомни на Корбет параклиса на света Богородица в Уолсингам27. Той пусна монета в тежката кутия и си взе няколко свещи. Запали ги от една малка догаряща свещица:
— Една за Мейв, една за Елинор…
Тъкмо бе свършил, когато отец Гримстоун, придружен от курата Робърт и Бъргес, се приближиха към него.
— Искаш ли да разгледаш църквата?
27
Известно място за поклонение от времето на Средновековието до днес. Според легендата, през 1061 година саксонска благородна дама от Уолсингам имала видение, в което Дева Мария й поръчва да построи параклис, подобен на този на Светото семейство в Назарет. В параклиса има дървена статуя на Девата, която държи в скута си малкия Иисус. — Бел.прев.