Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
В предната част на помещението имаше широк пулт, надлъжно разделен с бронирано стъкло, което стигаше до тавана. От двете му страни имаше по един стол. Стъклото не позволяваше на единия дежурен да достигне до двата контролни ключа или с оръжие да застави другия дежурен да завърти своя ключ.
Екраните пред пулта показваха повърхността над центъра и силозите. Много от тях имаха пъстри дисплеи с термични изображения. По време на последната световна война дежурните и останалите военни бяха поддържали пълна бойна готовност и след очевидното прекратяване на бойните действия тя бе понижена само с една степен.
Един лейтенант се изправи и отдаде чест на Бартлет.
— РКЦИМ е ваш. Няма нищо за отбелязване в дневника. Все още сме в бойна готовност трета степен. Насочващите матрици са включени. — Той бръкна под гащеризона си, свали от шията си стоманена верижка с два ключа, червен и син, и я подаде на майора. Партньорът му предаде своите ключове на Тейър.
Бартлет погледна големия червен дигитален часовник над пултовете.
— Дежурството ви свършва в шест часа и четири минути. — Докато подаваше ключа на пикапа, той погледна към пулта. — Как се държи компютърът?
Над главния компютърен пулт имаше надпис:
Насочваща и изпълняваща матрица за извънредни мерки
Освободеният от дежурство офицер прибра в джоба си ключа за пикапа. Очевидно бързаше да си тръгне.
— Добре. Без дефекти. Леко дежурство.
После заедно с партньора си се качи на асансьора. Вратата се затвори и те изчезнаха. Бартлет и Тейър седнаха на пултовете си от двете страни на стъклената стена. Майорът проследи предишните двама дежурни на видео-екраните. Единият дисплей показваше нормална картина, другият — термична. На втория двете фигури светеха в червено на син фон. Когато се качиха в пикапа, термокамерата показа силуетите им на седалките. После запалиха двигателя, който засия в яркочервено в предната част на колата.
— Вратата на повърхността е затворена — докладва Тейър.
Пикапът на екрана се отдалечаваше. Порталът автоматично се затвори.
— Оградата е затворена — съобщи капитанът. — РКЦИМ е заключен.
— Включи сензорите, ракетите и автоматичните картечници — нареди Бартлет.
Тейър завъртя ключа, който активираше картечниците и ракетите земя-въздух на покрива на сградата. Картечниците имаха сензори за движение и стреляха по всичко, движещо се наоколо. Ракетите се насочваха от радара и дежурните можеха да ги изстрелят при въздушно нападение.
Двамата замълчаха и в тишината се чу ритмичният шум на мощните помпи, които отвеждаха подпочвените води в този район на Луизиана. Намираха се само на петдесетина километра от крайбрежните блата, които обхващаха стокилометровата крайбрежна ивица на Мексиканския залив. Това не бе най-подходящото място за подземни контролни центрове и силози, но го бяха определили стремящите се към популярност политици, а не военните професионалисти. Смяташе се, че ако помпите се развалят или прекъсне електричеството, РКЦИМ ще бъде залят за четири часа. Естествено, имаше резервни помпи и два мощни генератора.
Бартлет извади една папка.
— Да проверим дали системите действат нормално. — Той я отвори на първата страница. — Кабелна връзка с Националното командване?
Тейър погледна пулта си.
— Кабелната връзка в изправност.
— Сателитна връзка с МИЛСТАР?
— Сателитна връзка в изправност.
Прозвуча алармен сигнал и майорът се сепна.
Тейър погледна радарния дисплей.
— Приближаващ се кораб. Разстояние осем километра, височина хиляда и осемстотин метра. Движи се бързо. И е голям.
— По дяволите! — измърмори Бартлет и взе микрофона на радиостанцията. — Неидентифициран кораб, навлизате в забранено въздушно пространство. Незабавно променете курса с шестнайсет градуса.
Не получи отговор.
— Приближава се — докладва Тейър.
Майорът натисна един ключ и приготви ракетите „Стингър“ на покрива.
— Неидентифициран кораб, ако незабавно не промените курса си, ще бъдете свалени.