Козовете на съдбата [bg]

Затичах се.

Огнената линия ме заобиколи, опитвайки се като че ли да опише около мен голям кръг. Нямах време да се възхищавам на точността, с която го правеше, защото вече усещах топлината на огъня, а димът бе започнал да става все по-гъст.

Стори ми се, че отново чувам тропота на копита през пращенето на пламъците. Очите ми започнаха да се насълзяват, а димът намаляваше още повече видимостта. Отново не можех да видя кой ми устройва този капан.

Ето, без съмнение, земята се тресеше под забързания ритъм на копита. Пламъците станаха още по-високи, а кръгът започна да затяга примката си около мен.

Тъкмо се чудех каква ли нова заплаха ме грози, когато един ездач се стрелна през огнената стена. Той дръпна юздите на коня си, но дорестото животно, което явно никак не се радваше на пламъците, оголи зъби, изпръхтя и се опита на няколко пъти да отстъпи назад.

— Бързо! Скачай зад мен! — изкрещя конникът и аз се хвърлих на седлото.

Едва сега забелязах, че конят бе възседнат от тъмнокоса жена. Успях само да мерна чертите на лицето й. Тя обърна животното в посоката, от която бе дошла, и дръпна юздите. Дорестият жребец тръгна напред, но после се закова на мястото си и аз едва успях да се задържа на седлото.

Предните копита на коня се забиха в почвата и той се извъртя, като при това замалко не попадна в пламъците.

— По дяволите! — чух да казва ездачката, докато дърпаше юздите като обезумяла.

Жребецът се обърна отново и изцвили. От устата му потече кървава слюнка. И тогава кръгът се затвори, димът стана съвсем гъст, а пламъците се приближиха още повече. Единственото нещо, с което можех да помогна, бе да пришпоря животното колкото мога, когато то отново тръгна напред.

Конят се хвърли към пламъците и при срещата с тях от устата му се изтръгна нещо, което повече приличаше на писък. Нямах никаква представа колко точно е широк огънят на това място. Замириса ми на обгорена плът и опърлена коса.

Ездачката изкрещя отново, животното прелетя през огнената стена и тогава осъзнах, че не мога повече да се задържа на гърба му. Усетих как се плъзгам назад, точно когато копитата на коня докоснаха обгорената димяща земя извън кръга. Озовах се сред горещи буци пръст, а около мен се вдигна облак от прах. Претърколих се няколко пъти на лявата си страна, закашлях се и стиснах очи, за да ги защитя от пепелта, която се завихри около лицето ми.

Чух как жената извика и скочих на краката си. Разтърках очи, погледът ми се проясни и тогава видях дорестия жребец да се изправя от мястото, където явно бе паднал върху ездачката си, за да хукне миг след това и да се изгуби сред кълбата дим. Жената лежеше абсолютно неподвижна и аз се спуснах към нея. Коленичих, разкарах няколко разгарящи се искри от дрехите й и проверих пулса и дишането й. Докато правех това, очите й се отвориха.