Лорд Златен

Изхвърлих плъха на бунището зад къщата. Когато се върнах, Джина наливаше вода в чайника. Усмихна ми се.

— Предишният чай е успял да изстине, да му се не види.

— Нима? — Опитах се да говоря непринудено като нея. Влязох в спалнята за ризата си. Облякох я и оправих завивките. Постарах се да не гледам към амулета. Преодолях желанието си да се махна и седнах на масата. Хапнахме хляб, масло и мед и пихме чай. Джина заговори за трите жени, които я бяха посетили. Беше гледала на по-малката дъщеря, за да види дали предложението за женитба е добро за нея. Посъветвала я да изчака. Историята бе дълга и изпълнена с подробности и аз я оставих да се носи нежно покрай мен. Фенел дойде до стола ми, изправи се и заби нокти в крака ми, след което се намъкна в скута ми, откъдето огледа масата.

Масло за котката.

Нямам причина да съм добър с теб.

Имаш. Аз съм котката.

Беше толкова изпълнен със самочувствие, че това бе достатъчно да намажа парче хляб и да му го дам. Очаквах, че ще го отнесе. Вместо това той ми позволи да го държа, докато изблиза маслото. Още.

Не.

— … или Хеп ще се озове в същото дередже.

Опитах се да проследя думите й назад, но осъзнах, че съм изгубил безнадеждно нишката на разговора. Фенел с перверзно удоволствие заби нокти в бедрото ми, но не му обърнах внимание.

— Е, смятах да поговоря днес с него — рекох с надеждата, че коментарът ми не е абсолютно неуместен.

— Трябва. Разбира се, няма смисъл да го чакаш тук. И снощи да беше дошъл, щеше да ти се наложи да го почакаш дълго. Всяка вечер се прибира късно и всяка сутрин закъснява за работа.

Загложди ме безпокойство. Подобно поведение бе странно за Хеп.

— И какво предлагаш?

Тя пое дъх и издиша, леко раздразнена. Сигурно си го заслужавах.

— Каквото казах преди малко. Иди в работилницата и говори с майстора. Виж се с Хеп. Притисни го и му набий правилата в главата. Кажи му, че ако не ги спазва, ще настояваш да спи при майстора като останалите чираци. Това ще му даде възможност да командва или да бъде командван. Защото ако се премести при чираците, ще открие, че има свободна вечер само два пъти месечно.

Хванах се, че слушам внимателно.

— Значи всички други чираци живеят при майстор Гиндаст?

Тя ме погледна изумено.

— Разбира се! И той ги държи изкъсо, от което Хеп може би ще има полза… но пък ти си му баща, така че би трябвало най-добре да знаеш какво е добро за него.

— Никога не се е налагало да го държа изкъсо — отбелязах.

— Това е било, докато сте живели на село. А там няма кръчми и момичета на всяка крачка.

— Ами… да. Изобщо не мислех, че трябва да живее в дома на майстора си.

— Квартирите на чираците са зад работилницата. Така им е по-лесно да стават сутрин, да се умият, да закусят и да почнат работа. Ти не спеше ли при твоя майстор?

Точно така си беше. Само че никога не го бях приемал по такъв начин.

— Никога не съм бил официално чирак — излъгах. — Всичко това е ново за мен. Смятах, че трябва да осигуря на Хеп квартира, докато се учи. Ето, донесох пари. — Отворих кесията и изсипах монетите на масата.