Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Денят на Апокалипсиса
Денят на Апокалипсиса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Денят на Апокалипсиса

Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:

Няколко дни преди откриването на монумент в памет на загиналите във Втората световна война ЦРУ получава тревожен сигнал. Специален агент Мич Рап спешно се заема със задачата да неутрализира заплаха от терористичен акт, който застрашава да изтрие Ню Йорк и Вашингтон от лицето на земята.
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 155
Перейти на страницу:

Ахмед изглеждаше объркан, не каза нищо, само впери очи в Рап.

— Абдула каза ли как ще вкарат бомбата в Америка?

— Да, с кораб.

— Сигурен ли си?

— Да.

Рап изгледа изпитателно лицето на пленника.

— Не са ли говорили, че ще я качат на самолет?

Младият пакистанец поклати глава.

— Не, не съм ги чул.

— А чу ли в кое пристанище ще вкарат бомбата?

— Не. Споменаха няколко града.

— Кои?

— Спомням си само Ню Йорк и Балтимор.

— Ами Маями и Чарлстън?

— Да, май и тях.

Рап се облегна назад и погледна към Урда.

— Трябва да се обадя по телефона. Вие през това време можете да си поговорите как господин ал Ямани е влязъл в Америка и кой му помага.

Урда кимна. Когато Рап излезе от палатката, той каза на младия пленник, че се представя добре и го попита дали не иска още чай.

Отвън Мич не извади сателитния телефон. Обаждането до Кенеди щеше да почака докато не попиташе Абдула защо го е излъгал. Този път лъжата щеше да му коства пръст от ръката.

32

Рап откри Абдула на петдесетина метра от палатката. Бяха го вкарали в склад-бункер за съхранение на боеприпаси. Складът беше наполовина под земята и ограден от чували с пясък. Пред входа на бункера седяха двама командоси от „Делта“ и играеха карти, докато Абдула лежеше вътре на носилка. Ако медикът му беше бил желаната доза морфин, обезболяващият ефект щеше да премине скоро.

Докато Рап слизаше по стълбите, наведе глава, за да не се удари в тавана. Веднага станаха ясни две неща: Абдула искаше още морфин и определено не се радваше, че го вижда. Мич се надвеси над него, обмисляйки следващия си ход. Макар да беше обещал, че ще му реже пръстите, ако онзи го лъже, реши да използва за примамка морфина.

— Уахид — обърна се той на малко име към пленника, — как е коляното ти?

Саудитецът се извърна настрани и прехапа устната си.

Рап надигна крак и понатисна с подкованата подметка бинтованото коляно. Абдула издаде пронизителен вик. Рап се наведе и го фрасна по лицето. После на арабски каза на терориста да спре да пищи като жена.

След като саудитецът спря да крещи, Мич го попита:

— Уахид, искаш ли още морфин?

Онзи първоначално замълча, но накрая през стиснати зъби отговори:

— Знаеш, че искам.

— Е, това няма да е проблем. Имаме достатъчно.

Абдула, който беше легнал настрани, с гръб към Рап, отвори очи и погледна към мъчителя си с искра надежда в очите.

— Точно така… имаме достатъчно морфин, за да облекчим болката ти. Полетът до Америка ще е дълъг и аз искам да се чувстваш удобно. — Рап забеляза, че Абдула се е отказал да сипе обиди.

— Веднъж вече ме излъга. — Рап отново вдигна кубинката си и срита окървавеното коляно на Абдула. Терористът изкрещя. Рап го изчака да свърши и продължи: — Ако искаш още морфин, ще пратя някой да донесе. Няма да се бави повече от трийсет минути… така че, колкото по-скоро ми кажеш истината, толкова по-скоро ще ти бият инжекцията.

— Трийсет минути? — изплака ужасеният саудитец.

Рап сви рамене.

— Може да се опитам да намеря и по-бързо, но всичко зависи от това колко искрен ще си с мен този път.

— Казах ти истината — изстена той.

Този път кубинката удари доста по-силно раненото коляно. След като Абдула отново се накрещя, Рап продължи:

— Другите говорят, Уахид. Вече знам, че си ме излъгал.

— Другите… кои други?

— Другите двама.

— Те не знаят нищо. Те не са участвали изобщо в планирането.

— Така ли? — Рап коленичи и го сграбчи за косата.

— Би ли ми разказал къде е в момента твоят приятел Мустафа ал Ямани?

Абдула се ококори, но устата му остана затворена.

— Вашият голям план малко по малко се разкрива — каза Рап. — Двамата ви помощници знаят много повече, отколкото си мислиш. Знаем, че ал Ямани е отлетял със самолет за Куба, след което се е качил на яхта за Флорида. Проследяваме имейлите, които сте изпратили до вашите клетки в Америка. ФБР вече извършва арести на тези хора. Целият заговор се разпада и ти оставаш сам. — Рап стана и огледа саудитеца. — Може би трябва да ти дам повече време за размисъл. Ще се върна след един час — След тези думи той тръгна да си ходи, но преди да стигне до вратата, Абдула извика:

— Няма да влезе в Америка със самолет.

— Тогава как ще бъде превозена?

— С кораб.

— Към кое пристанище се насочва?

Абдула измърмори нещо неразбираемо.

— Не те чух? Към кое пристанище?

— Първо искам още морфин.

Рап натисна с кубинката раненото коляно.

Абдула зави от болка.

— Няма да махна крака си, докато не ми кажеш името на пристанището!

Абдула продължи да крещи.

— Кое пристанище! — Рап премести почти цялата тежест на тялото си върху коляното. — Кое е пристанището, Уахид?

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)