Последната империя

Келсайър се изкиска и се върна при нея.

— Мъгливите духове може да са малко страшни на вид, но в действителност са относително безвредни. Хранят се с мърша. Хайде, ела.

И й махна да го последва към един обрасъл с ниски шубраци хълм. На върха се приведе и й даде знак да направи същото.

— Слухът им е слаб — обясни й, когато тя клекна в пепелта до него. — Но имат остър нюх — всъщност по-скоро вкус. Вероятно следват дирята ни и се надяват да хвърлим нещо, което става за ядене.

Вин примижа в мрака.

— Нищо не виждам…

— Ето там. — Той посочи една ниска могилка.

Вин се намръщи. Представи си, че на могилката клечи някакво създание и ги гледа.

И тогава могилката се раздвижи.

Вин трепна. Тъмната могила — висока вероятно десетина стъпки и два пъти по-широка — се придвижваше със странна тромава походка. Вин се наведе напред, за да я разгледа по-добре.

— Разпали калай — рече Келсайър.

Вин кимна и подкладе аломантичните си сили. Изведнъж всичко наоколо стана по-ярко и мъглите вече не бяха непрогледна завеса.

Това, което видя, я накара да потрепери — беше едновременно смаяна, погнусена и изплашена. Съществото имаше опушена прозрачна кожа и Вин можеше да различи костите му. Имаше няколко десетки крайници и всеки от тях изглеждаше, сякаш е взет от различно животно. Виждаха се човешки ръце, волски копита, кучешки лапи и други, които не можа да разпознае.

С тази причудлива колекция създанието пълзеше като някаква невъобразима стоножка. Много от крайниците дори не помръдваха и вероятно бяха неизползваеми — стърчаха от туловището по неестествено разкривен начин.

Самото тяло беше подуто и издължено и във формите му имаше някаква странна логика. Различаваше се скелетна структура и полупрозрачни мускули, прихванати със сухожилия за костите. Докато съществото крачеше, мускулите се свиваха и разпускаха, а под тях се виждаха дузина разнородни гръдни клетки. По дължината на корпуса на неравни интервали висяха ръце и крака.

И глави — тя преброи поне шест. Мярна конска глава, до нея еленска. Още една се извърна към нея и едва сега Вин забеляза, че е човешка. Бе прикачена върху нещо като гръбначен стълб, който на свой ред бе заловен за бъркотия от странни кости.

Усети, че й се гади.

— Какво… как…?

— Мъгливите духове имат аморфни тела — обясни Келсайър. — Могат да оформят кожата около скелетната структура и дори да създават мускули и органи, стига да разполагат с модел за имитация.

— Искаш да кажеш, че…?

— Да. Когато открият труп, те го поглъщат и бавно смилат мускулите и органите. След това използват изяденото за модел и създават точно копие на мъртвото същество. Понякога променят реда на отделните елементи — екскретират костите, които не искат, и ги заменят с някои от тялото си — и така се оформя бъркотията, която виждаш в момента.