Джийвс се намесва

— Как?

— Коктейлите са винаги на разположение, сър. Бихте ли желали да ви сипя още един?

— Бих.

— И винаги трябва да помним какво е казал поетът Лонгфелоу, сър.

— Какво беше казал?

— След тежките усилия, след свършеното дело, заслуженият нощен отдих идва. На вас ви остава удовлетворението, че сте се пожертвали за интересите на мистър Травърс.

Той попадна точно на мястото. Припомни ми онези пощенски записи, някои стигащи дори до десет шилинга, които чичо Том ми пращаше в дните на Малвърн Хаус. Омекнах. Дали избликна сълза в окото ми, или не, не мога да кажа, но официално може да се приеме, че омекнах.

— Колко си прав, Джийвс! — въздъхнах аз.