Добрият
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Добрият». Краткое содержание книги:
Те щяха да го предупредят, че се набърква в изключително деликатния процес на важно федерално криминално следствие. Или че това е въпрос на национална сигурност. И в двата случая разследването не влизаше в сферата на правомощията на местен полицай.
Ако Пит беше останал вкъщи, тази делегация щеше сериозно да подкопае шанса му да помогне на Тим и Линда.
Ето, сега сигурно звъняха пак и обсъждаха следващата стъпка.
Зоуи започна да диша тежко в лек пристъп на паника.
— Милото ми момиче — приласка я той. — Сладкото ми момиченце.
Не вярваше, че ще звъннат трети път.
Мина минута. Две. Три.
Те не бяха от типа мъже, които щяха да седнат в люлеещи се столове на верандата пред входа, за да побъбрят за бейзбол и времето, докато чакат Пит да се върне.
Бяха влезли в къщата. За каквито и да се представяха, те не бяха такива. Бяха ренегати.
Може би щяха да конфискуват диска на компютъра му, за да проверят с какво се беше занимавал, преди да го погнат заради опитите му да събере информация около имената на Кравет.
Можеше да скрият в къщата му наркотици на място, където не би могъл да ги намери. И после, ако им потрябваше да го сплашат, да дойдат да претърсят и да конфискуват кокаин в количества, които да го уличат като търговец.
— Сладко момиченце. Сладко, сладичко момиченце.
Той подкара колата, направи завой на 360 градуса и светна фаровете, отдалечавайки се.
Дъждът пращеше по паважа като олио в тиган.
Беше отминал две пресечки, когато мобилният му телефон иззвъня.
Благоразумието го убеждаваше да не отговаря. Пит отвори апаратчето, защото можеше Тим да се опитва да се свърже с него.
Дисплеят показваше, че се обажда Хич Ломбард. Този път началството нямаше да се престори, че се грижи за здравето на Пит.
Той затвори апаратчето, без да отговаря.
Зоуи престана да диша тежко и се загледа през прозореца от страната на пътника до шофьора. Тя обичаше да се вози на кола.
Що се отнася до нея, ситуацията тази нощ изведнъж се беше подобрила рязко.
Освен компютъра разбойниците може би щяха да вземат и сладките на майка му, преди да са ги опитали. Дори и във времена като тези Пит вярваше, че има правда и че виновниците си получават заслуженото по един или друг начин.
Глава 32
Крейт караше и търсеше подслон. Не му трябваше луксозна квартира, нито красива гледка. Щеше да бъде доволен и на най-скромното жилище.
Някои хора ходеха на работа в Лос Анжелис, но предпочитаха да живеят сред благодатта на неурбанизирания Оранжев окръг в Южна Калифорния. За някои професии работният ден започваше рано и тези, на които им предстоеше дълго пътуване, тръгваха в пет часа сутринта.
На една от чаровните улици, пълна с къщи със собствени физиономии, той забеляза елегантно облечена млада двойка под солиден чадър. Те вървяха от малка, но красива къща в стил „изкуство и занаяти“ от началото на XX век към лексуса, паркиран отпред.
И двамата носеха дипломатически куфарчета. Изразът на лицата им подсказваше, че бяха твърдо решени да не позволят на времето да разводни ентусиазма им за приключенията, които ги очакваха в течение на работния им ден.
Той си ги представи като амбициозни кариеристи в света на едрия бизнес, мечтаещи за ъглови кабинети и акции в компанията. Макар че не одобряваше материализма им и обърнатите с гъза нагоре приоритети, той щеше да ги удостои с посещение в дома им.
Крейт покара известно време след тях. Когато се убеди, че са на път за магистралата, той се върна на адреса им и паркира пред къщата.
В последните остатъци от мрака на нощта те не бяха оставили нищо светнато. Бяха прекалено млади, за да имат деца в пубертета, и дори работни волове като тях едва ли биха оставили малки деца сами вкъщи в такъв ранен час. За Крейт беше ясно, че нямат деца, и той одобряваше това.
Той се отправи директно към входната врата и си отключи. Постоя минутка в тъмното фоайе, заслушан в безмълвието, нарушавано само от ръменето на дъжда по покрива, и се убеди, че е сам в къщата.
Все пак светна лампите и обходи всяко от помещенията. Действително нямаха деца. На леглото в гостната нямаше чаршафи, значи нямаха и гости.
Крейт се съблече гол и пъхна съсипаните си дрехи в торба за боклук, която намери в едно от шкафчетата на главната баня. Взе душ с възможно най-гореща вода и макар че не бе във възторг от сапуна, се почувства освежен.