Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
— Какво ви каза?
— Нищо, попълни едно картонче, попита от какво се оплаквам. Отговорих — от сърцето, и тя ми даде този талон.
И подаде на Варя листче, където беше подчертана думата „кардиолог“.
Слязоха в регистратурата, и там човек до човек, но нямаше нито стол, нито скамейка. Варя зае ред на опашката, изведе Софя Александровна навън, долният етаж на сградата беше нисък, настани Софя Александровна на перваза. Тя задържа ръката й.
— Какво щях да правя без тебе, Варенка?
— Че защо трябва да правите нещо без мене — усмихна се Варя, — нали съм с вас.
И изтича в регистратурата.
Както бе предсказала Софя Александровна, прибраха се привечер, но пък с талон за кардиолога.
— Защо трябва да ходя там, Варенка? Ще ми кажат да вземам нитроглицерин, аз и без това вземам. Хайде да не ходим.
— Не, непременно ще идем.
Прегледът при кардиолога наистина излезе безсмислен. Той предписа капки за сърце, в краен случай — нитроглицерин. Не даде дори болнични на Софя Александровна и тя продължи да ходи в пералнята на булевард „Зубовский“, където продължаваше да работи като приемчик на бельо.
Варя се тревожеше, представяше си как ядосани клиенти атакуват горката Софя Александровна, защото пералнята постоянно обърква или губи бельото, а Софя Александровна им отговаря с болнавия си слаб глас и, разбира се, веднага слага под езика си хапче нитроглицерин. На всичко отгоре и управителят беше започнал да се заяжда с нея, научил отнякъде за Саша, дори искал да я уволни, задето е скрила това при постъпването си на работа, но не успял — за такава длъжност и при такава заплата не се намирали желаещи. И ето, Софя Александровна и на неговите заяждания отговаря със същия слаб и болнав глас. Ужас! Може ли човек в такова състояние да се праща на работа? Тоя лекар да не е сляп?!
Сега Варя не можеше да помага на Софя Александровна в пералнята — нали ходеше на работа, но гледаше да я освободи поне от домашното шетане. Понякога й се струваше, че това е нейният истински дом, човек може да се чувствува така леко и свободно само в свой дом. И странно: нищо тук не й напомняше за Костя, сякаш Костя никога не бе живял в този апартамент. Тук живееше Софя Александровна, тук незримо присъствуваше Саша.
Щом свършеше с шетането, Варя се отбиваше у Михаил Юриевич. В стаята, изпълнена с натъпкани книги, албуми и папки, шкафове, рафтове, етажерки, цареше полумрак. Беше осветено само бюрото, отрупано с бурканчета, чаши с четчици, писалки, моливи, тубички с лепило и бои, ножици, бръснарски ножчета — всичко необходимо на Михаил Юриевич за работата му. Варя се наместваше с подвити нозе в старото кресло с продънена седалка и висока облегалка.
Миришеше на бои, на лепило, с карираното си домашно яке Михаил Юриевич, старомоден ерген с пенсне, навяваше уют.
Наведен над бюрото, той подлепваше страниците на някаква вехта книга.
Веднъж Варя видя на бюрото му томче на Сталин, учуди се:
— Нима четете това?
— Налага се. Заради работата ми.
— А къде работите?
— Работя в ЦУНХУ.
— ЦУНХУ ли?… Какво е това? — Варя се засмя. — За пръв път го чувам.
— ЦУНХУ означава Централно управление за народностопанска отчетност. По-рано се наричаше по-правилно — ЦСУ, Централно статистическо управление. Аз, Варенка, съм статистик. Чували ли сте за такава наука?
— Сигурно е скучна наука — каза Варя, — само цифри.
— Защо, та нали зад цифрите има живот.
— Когато видя цифри във вестник, веднага го затварям: скучно е за четене. И все лъжат, не са истински цифри.
— Не, цифрите не винаги лъжат — сериозно отвърна Михаил Юриевич, — понякога казват истината. Ето например.
Михаил Юриевич отвори книгата на Сталин на една отбелязана с листче страница.
— Това е докладът на другаря Сталин на XVII конгрес. Другарят Сталин сравнява 1933 година с 1929-а и излиза, че общият брой на конете е намалял — той вдигна пръст и повтори: — Намалял е от 34 милиона на 17 милиона, на едрия рогат добитък — от 68 милиона на 38 милиона, на овцете и козите — от 147 милиона на 50 милиона, на свинете — от 21 милиона на 12 милиона. Изобщо през тези години сме загубили 153 милиона глави добитък. Повече от половината.
— Но какво се е случило, някаква болест ли? Мор? — насмешливо попита Варя.
— Сложен въпрос. Другарят Сталин го обяснява преди всичко с обстоятелството, че по време на колективизацията кулаците са клали добитъка си и са карали и другите да правят същото.
— Кулаците ли? — все така присмехулно попита Варя. — Че колко са те, кулаците?
— Колко ли? В същия доклад на другаря Сталин е казано, че кулаците са представлявали около пет процента от селското население.