Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Докато вечеряха, в друга част на Градините избухнаха фойерверки. Гърмежите и ярките проблясъци разстроиха лъвовете и тигрите в менажерията, които започнаха силно да ръмжат в протест. Хю си спомни, че Мейзи е работила в цирк и я попита как е било там.
— Човек опознава много добре останалите, когато живее в такава близост с тях — замислено произнесе тя. — От една страна това е добре, а от друга — никак. Хората си помагат през цялото време. Имат любовни връзки, много се карат, понякога дори се бият… За четирите години, които прекарах с цирка, имаше две убийства.
— Мили боже!
— Освен това парите са несигурни.
— Защо?
— Когато хората трябва да затягат коланите, забавленията са първото нещо, от което се отказват.
— Никога не съм разсъждавал над това. Трябва да запомня да не инвестирам парите на банката в нищо, свързано със забавления.
Тя се усмихна.
— Непрекъснато ли мислиш за финанси?
„Не“, каза си Хю, „непрекъснато мисля за гърдите ти“. На глас обаче произнесе:
— Трябва да разбереш. Аз съм синът на черната овца в семейството. Зная за банкерството много повече от останалите младежи с фамилия Пиластър, обаче трябва да работя двойно повече от тях, за да се докажа.
— А защо е толкова важно да се докажеш?
Хю си помисли, че това е добър въпрос. Известно време разсъждаваше върху него. След около минута отговори:
— Май винаги съм бил такъв. В училище задължително трябваше да съм първенец в класа. След банкрута на баща ми положението се влоши: всички смятат, че ще бъда като него, а пък аз трябва да им покажа, че грешат.
— Знаеш ли, и аз донякъде се чувствам така. Никога няма да живея като майка си, постоянно на ръба на нищетата. Ще имам пари, без значение какво трябва да направя, за да ги получа!
Хю я попита възможно най-внимателно.
— Затова ли излизаш със Соли?
Мейзи се намръщи и за момент той се уплаши, че ще му се ядоса. Мигът обаче отмина и тя се усмихна подигравателно.
— Предполагам, че въпросът ти е честен. Ако наистина държиш да научиш истината, не се гордея с връзката си със Соли. Подведох го, като му дадох известни… надежди.
Той се изненада. Дали това означаваше, че не е стигнала докрай със Соли?
— Той като че ли те харесва.
— И аз го харесвам. Само че той не желае просто приятелство, никога не е искал само това, и аз го знаех през цялото време.
— Разбирам какво имаш предвид.
Хю реши, че наистина не е стигнала докрай със Соли. Следователно може би нямаше да пожелае да го направи и със самия него. Изпитваше едновременно разочарование и облекчение. Разочарование, защото я желаеше много силно, а облекчение — защото бе прекалено нервен да направи каквото и да било.
— Ти май си доволен от нещо — отбеляза Мейзи.
— Предполагам се зарадвах от новината, че ти и Соли сте само приятели.
Тя като че ли се натъжи леко и Хю се запита дали не е казал нещо лошо.
Плати вечерята им, която бе доста скъпа. Той обаче бе взел парите, които пестеше за нов костюм — деветнайсет шилинга — така че имаше достатъчно. След излизането си от ресторанта забелязаха, че хората из Градините са много по-шумни и буйни отпреди. Без съмнение това се дължеше на факта, че междувременно са погълнали значителни количества бира и джин.
Стигнаха до една танцувална площадка. Хю бе уверен в танцовите си способности: това бе единственият предмет, който се преподаваше добре в академията „Фолкстън“.
Той изведе Мейзи на дансинга и за първи път я взе в ръцете си. Пръстите му сякаш изтръпнаха, когато постави дясната си длан в основата на гърба й, точно над турнюра на роклята. Усещаше топлината на тялото й през дрехите. С лявата си ръка пък хвана нейната, а Мейзи лекичко стисна пръстите му. Той се изпълни с трепет.