Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
— Но вие, хора, не пожелахте да ми помогнете — изведнъж се оплака Уайнстейн. — Обадих ви се. Казах ви, че някой наблюдава къщата. Затова се обърнах към един приятел и го попитах дали не познава някой, който би могъл да ми помогне. Някой, който да не взема много скъпо. Той ми даде името на Андерсън. Разказа ми как самият той наел Андерсън преди време и той хванал жена му с някакъв съсед. Освен това направил и снимки. Вие, хора, не ми повярвахте и затова аз трябваше сам да свърша това. — Той обвинително насочи пръст към Ла Моя. — Затова наех Андерсън… да провери какво става около дома ми. Наистина ли ме наблюдават, или само така ми се струва?
— В онзи момент знаехте ли вече за отвлеченото дете? — попита Флеминг.
— Бебето на Шотц? — възкликна Уайнстейн. — Всичко се случи преди това — непоколебимо заяви той. — Ел Ей, Сан Франциско и Портланд. Тези случаи ми бяха напълно достатъчни.
Дафни се намеси за пръв път от началото на разпита.
— Значи вие сте почувствал, че някой ви наблюдава още преди отвличането на Ронда Шотц. — Това потвърждаваше нейното убеждение, че Гайдаря от Хамелин извършва предварителната си подготовка много прецизно и задълбочено и веднага щом започне с осъществяването на набелязаните отвличания, се покрива и става почти незабележим.
— Точно това се опитвам да ви кажа.
Флеминг зададе следващия си въпрос без никакви увъртания:
— В такъв случай вие сте наел Андерсън, защото сте се опасявал, че Гайдаря от Хамелин може би наблюдава дома ви?
Настъпи пълна тишина. Уайнстейн запелтечи:
— Сега, като го формулирахте по този начин… предполагам, че сте прав. — Той увеси глава. — Но по онова време не разсъждавах точно по този начин. Не! — по-уверено заяви той. — Андерсън ме увери, че вероятно става дума за крадец. Това ми се стори напълно правдоподобно — та нали непрекъснато четем за кражби с взлом. Затова взехме някои предохранителни мерки и прибрахме някои по-ценни вещи в банков сейф. — Очите му изведнъж се замъглиха и Дафни разбра, че той си мисли за изчезналия си син. После се съсредоточи и продължи: — По дяволите, та нима познавате някой в Сиатъл, който да не е пострадал от крадци — я ще откраднат нечия кола, я ще ограбят нечий дом. Андерсън ми обясни, че не е никак лесно да се заловят тези типове. Те правят удара, а след това изчезват и си набелязват друго място за действие. Предложих му двеста без много шум и той прие.
Твърде много телевизия, помисли си Дафни. Всеки в днешно време се прави на ченге.
Уайнстейн не й се струваше подходяща цел за обирджия на къщи. Кражба на кола, може би. Тя се зачуди дали Андерсън просто не се е възползвал от възможността да смъкне някой долар в повече.
— Значи си се обадил на Андерсън, за да провериш какво става. Да разбереш дали е направил нещо — заяви Ла Моя.
Флеминг го изгледа с раздразнение, очевидно недоволен от подвеждащия въпрос. Ла Моя действаше твърде нестандартно за вкуса на ФБР.
— За да се уверя, че съм направил разумна инвестиция. Естествено, че му се обадих — кимна Уайнстейн.
— А той какво ти каза?
— Първия път ми каза, че не разполага с нищо. Да му се обадя отново. Следващия път, ден или два по-късно…
— Два дни — опресни паметта му Ла Моя.
— Тогава ми каза, че може би е постигнал някакъв напредък. Опита се да се пазари отново. Заяви, че можел да направи някои снимки, но това щяло да повиши разноските му. Даде ми ясно да разбера, че трябва да си платя допълнително, ако искам да ми свърши работа. Разноските плюс още петдесет.
— Значи вие приехте и продължихте деловите си взаимоотношения — обобщи Дафни.
— Естествено, че приех. Та той на практика потвърди, че някой наистина наблюдава къщата ми. Всъщност каза ми само, че работи по въпроса. Същевременно никак не ми хареса това, че се опитва да ми измъкне още пари. Опитът му за изнудване ме притесни. Както и неколкократните му опити да ми продаде някаква охранителна система. — Той се поколеба за момент. — Вие използвате ли ги? В домовете си, имам предвид…
— А вие? — попита го Флеминг. — Купихте ли си?
— Не. Не съм сигурен защо отказах. Предполагам, че просто не съм бил убеден, че ни е нужна. Сега обаче бих го направил. Хейс беше отвлечен. Андерсън — убит…