Планината Грей

– Отвъд онзи хребет се намира единствената част от имота ни, която не е съсипана. Водата тече в друга посока и долината остана незасегната. Виждаш ли рекичката долу?

Донован наклони самолета още повече, за да види Саманта.

– Да, виждам.

– Йелоу Крийк. Имам малка хижа на брега, скривалище, за което знаят малцина. Някой път ще ти я покажа.

Не съм сигурна, помисли си Саманта. Достатъчно се сближихме, а предвид неустановеното състояние на брака ти не смятам да се сближаваме повече. Тя кимна и каза:

– Ще ми е приятно да я видя.

– Ето го комина – посочи Донован. – Едва се вижда и от тук, и от земята. Няма водопровод, няма електричество, спи се в хамаци. Построих хижата сам, брат ми Джеф ми помогна.

– Къде е баща ти?

– Последно чух, че е в Монтана, но не съм говорил с него от много години. Видя ли достатъчно?

– Да, струва ми се.

На пистата в окръг Ноланд Донован приближи самолета до терминала, но без да изключва двигателя.

– Добре, сега слез внимателно и мини зад самолета. Перката още се върти.

– Ти няма ли да слезеш? – попита тя и откопча коланите си.

– Не, заминавам за Роаноук да видя жена си и дъщеря си. Връщам се утре, ще бъда в кантората.

Саманта мина под крилото, усети струята въздух, заобиколи зад опашката на самолета и почака на входа на терминала. Махна на Донован, който вирна палец и потегли. Тя го наблюдава, докато излетя, после се върна с колата си в Брейди.

Съботната вечеря беше легендарното тексаско чили на Честър. Доколкото помнеше, той никога не беше ходил в Тексас, но на някакъв уебсайт намерил страхотна рецепта (само преди две години). Легендарната част до голяма степен явно бе рожба на собственото му въображение, но въодушевлението, с което той готвеше и посрещаше гости, беше заразително. Мати изпече царевичен хляб, а Анет донесе шоколадов пай за десерт. Саманта така и не се беше научила да готви и понеже сега живееше в тясно апартаментче само с котлон и тостер, не допринесе с нищо. Докато Честър бъркаше в тенджерата, добавяше подправки и не спираше да бърбори, Ким и Адам приготвяха пица в кухнята на леля Мати. В събота вечер те винаги ядяха пица, затова Саманта се радваше, че е у семейство Уайът, а не отново с Анет и децата. В техните очи тя вече не беше квартирантка и бавачка, а само за седмица се бе издигнала до положението на по-голяма сестра. Обичаха я и тя ги обичаше, но започваше да се чувства като в капан. Анет безгрижно оставяше децата да я задушават.