Дяволската колония

— Тук майор Райън! Изтеглете се! Изтеглете се незабавно! Разкарайте се от тази планина!

Радиостанцията запращя и отново се чуха несвързани думи, но не знаеше дали са потвърждение. „Дали са ме чули?“

Чин се изправи и затвори металния си куфар.

— Майоре, трябва да изчезваме. Веднага!

Сякаш за да подчертае думите му, земята под тях силно се разтърси. Райън изгуби равновесие и падна на коляно. Двамата се обърнаха към екрана. Камерата беше паднала настрани, но продължаваше да гледа към ямата.

Гейзерът се бе завърнал — но вместо пара и вода от дупката изригваше и се разплискваше вряща кал и горяща скала, обгърната от облак пушек и пепел.

Земята под краката им продължаваше да се тресе, вече без да спира.

— Бързо! — извика Чин.

Втурнаха се към джипа. Райън скочи зад кормилото, Чин се стовари на мястото зад него. Ключът вече беше пъхнат и двигателят изрева. Райън превключи на задна и натисна газта. Рязко зави и Чин се залепи за вратата.

— Държиш ли се? — извика Райън.

— Давай!

Предишната вечер хората му бяха разчистили по склона груб виещ се път, но по него можеше да мине само машина с висока проходимост, при това със скоростта на охлюв.

Не и сега.

Райън нямаше намерение да намалява, особено след като светът зад него експлодираше. Хвърли поглед в огледалото и видя ослепителен фонтан от лава, танцуващ над ръба на клисурата. Високо в небето се издигаше черна колона, но долината не беше достатъчно голяма, за да я побере. Огненият облак се изливаше през ръба и се носеше като лавина след тях.

И това не беше единствената опасност.

Горящи камъни с размерите на автомобили се изсипваха в гората и по склоновете около тях, отскачаха и подпалваха дървета и храсти. Падаха със силата на артилерийски снаряди. Райън вече разбираше защо ги наричат магмени бомби.

Една от тях прелетя над главите им, сипейки горяща пепел. Въглени опариха бузите и голите му ръце.

Той пренебрегна болката и се съсредоточи върху пътя. Джипът се мяташе и подскачаше по стръмния каменист склон. Левият калник задра в стърчаща скала и се разпадна, като разби и фара. Джипът се люшна и за миг Райън бе готов да се закълне, че колата е застанала на едно колело, подобно на тежаща тон и половина балерина, след което с трясък падна на земята.

— Дръж се!

— Какво правя според теб? — Чин се беше обърнал назад, прегърнал с една ръка облегалката. — Пирокластичният поток се спуска твърде бързо. Няма да успеем!

— Не мога да карам по-бързо. Не и на този терен!

— Тогава обърни.

— Какво? — Райън рискува да откъсне за миг очи от пътя и да го изгледа. — Да не си луд?

Чин посочи коритото на някакъв поток, който пресичаше пътя им.

— Завий по него. Срещу течението!