Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Спенсър премина на следващата снимка и едва не изкрещя. В нея се взираше Табита, щастлива и жива, облечена със златистата рокля, която носеше в нощта, когато Спенсър и останалите я бяха убили.
Айфонът се изплъзна от ръцете й. Сякаш нещо голямо и тежко се беше стоварило върху гърдите й и пречеше на въздуха да стигне до дробовете й. В съзнанието й изкристализираха подробностите. Келси е била в „Скалите“ по същото време, когато там са били Спенсър и приятелките й. Може би Келси е познавала Табита. Може би Келси е видяла какво са сторили с нея. И когато Спенсър натопи Келси за нещо, за което виновна бе самата тя, Келси бе решила да си отмъсти… като новия А.
Тя имаше доказателство. Келси беше А. И нямаше да се спре, докато веднъж завинаги не съсипе Спенсър.
22.
Човек взема решения най-бързо, когато е заплашен
По-късно същата вечер Ариа седеше на дивана в къщата на Байрън, а навън валеше като из ведро. Тя трябваше да работи по проекта си за часа по история на изкуството — Клаудия беше отменила втората им среща в „Уърдсмит“ и я беше пренасочила за петък — но вместо това разглеждаше някаква страница, наречена „Жилища в Бруклин“, която предлагаше страхотни апартаменти в кварталите Бруклин хейтс, Кобъл хил, Уилямсбърг и Ред Хуук. Колкото повече четеше за Бруклин, толкова повече се убеждаваше, че двамата с Езра са родени за това място. Почти всеки значим писател живееше в Бруклин. Езра сигурно щеше да си уреди издаване на книгата само с влизането в някое от местните кафенета.
Майк връхлетя в стаята, облечен с невероятно чиста тениска и тъмни дънки.
— Отиваш ли някъде? — попита Ариа, надигайки глава.
— Излизам — промърмори Майк и грабна един органичен бонбон без захар от купата, която Мередит беше оставила на масата. Тя бе от хората, които смятаха, че консумацията на захар скъсява живота.
— На среща ли? — подкачи го Ариа. Все пак Майк беше обул хубавите си маратонки — онези, които не бяха изкаляни.
Майк се престори, че полага огромни усилия да развие обвивката на бонбона.
— Двамата с Колийн излизаме. Не е кой знае какво.
— Усамотявате ли се на репетициите?
Майк потрепна.
— Нищо подобно. Имам предвид, че тя не е… — Той притисна длан към устата си и впери поглед в призмата, която Мередит беше окачила на прозореца.
Ариа се понадигна.
— Не е… Хана?
— Не — отвърна бързо Майк. — Щях да кажа, че не е като онази мацка от скайп, примерно, която все ми се натиска. — После се тръшна на старото кресло, което Байрън твърдеше, че е намерил на улицата като студент. — Добре де. Може би исках да кажа точно това.
— Щом Хана толкова ти липсва, защо не й го кажеш?
Майк я погледна ужасено.
— Защото момчетата не постъпват така. Не искам да ме смятат за лигльо.
Ариа изсумтя. Откъде на момчетата им хрумват такива глупави идеи? Тя се премести към него.
— Виж какво, не мога да ти кажа подробности, но се събрах с човека, с който бях миналата година. Някой, който страшно много ми липсваше и който мислех, че ме е забравил. Но той се върна и каза, че също съм му липсвала. Това е романтично, Майк. Не те прави да изглеждаш женчо.
Майк схруска шумно бонбона и я погледна неуверено.
— Значи окончателно скъсвате с Ноъл?
Ариа наведе очи. Все още й беше трудно да говори за раздялата им.
— Да.
— Значи отново си с Шон Ейкърд?
Ариа сбърчи нос, изненадана от това предположение. Дори беше забравила, че е излизала с Шон… и че е живяла известно време с него.
— Кой е той, тогава? — Майк вдигна вежди.
Ариа погледна към сайта с апартаментите и затвори капака на лаптопа, преди брат й да успее да го види. Трябваше да му каже за Езра, но се чувстваше… неловко. Предишната година Майк беше научил за връзката й с Езра и я беше нарекъл шантава почитателка на Шекспир. Може би все още щеше да му се струва странно. На вратата се позвъни. Ариа погледна брат си.
— Това Колийн ли е?
Майк поклати глава.
— Срещата ни е в „Кинг Джеймс“. Ще се опитам да я убедя да отидем заедно в „Агент Провокатор“ — очевидно тази вечер там има модно ревю на бельо. Мога да ти кажа само две думи: двойни Д-та.