Глава 30.
Дейзи
„Синята лодка“, дълга триста фута и широка четирийсет и пет, беше една от най-големите яхти, плаващи из Средиземно море. Построена в Бремен от известния корабостроител Лурсен, тя би могла много точно да бъде описана като мегаяхта. Технически, с елегантния си стоманен корпус и двата мощни дизелови двигателя, тя можеше да достигне скорост от двайсет възела, с обхват от шест хиляди морски мили. Лесно би могла да прекоси Атлантическия океан, но плаваше предимно по средиземноморски води, защото нейната собственичка, американка и приятелка на Боб, наследничка на петролен магнат, обичаше да прекарва лятото по неговите брегове.
Яхтата се извисяваше на пет палуби височина, имаше и широки странични палуби. Разполагаше с трийсетфутова лодка, почти невидима, така добре беше скрита на една от палубите, с която можеше да се стига до пристанището, когато яхтата е хвърлила котва по-навътре в морето. Имаше и две лодки, специално пригодени да я снабдяват с гориво, прибрани до десния борд, така че нищо не разваляше красивите очертания на яхтата, дори осемместният сребристосин хеликоптер, кацнал на най-горната палуба. На плавателната платформа, която можеше да се спуска хидравлически, бяха и „играчките“ на яхтата — водни ски, акваланги и всякакви други принадлежности за гмуркане.
Над най-ниската палуба — тази, на която бяха резервоарите за гориво — бяха и каютите на трийсет и шест членния екипаж, заедно с техните собствени трапезария и салон. На по-горната палуба бяха каютите на гостите — четири луксозни апартамента и девет самостоятелни каюти. А над тях беше главната палуба с огромното централно преддверие, с мраморните подове, меката мебел и абаносовите масички, отрупани с цветя. А зад това красиво фоайе бяха асансьорът от стъкло и кристалното стълбище. Имаше библиотека, стая с телевизор и просторна трапезария; фризьорски салон, малък гимнастически салон и баня, разположени на горната палуба.
На задната палуба беше плувният басейн, заобиколен от удобни подплатени шезлонги и овална маса, около която, под звездите, можеха да се хранят двайсет души. На предната палуба — барът, както и тенти, под които пасажерите можеха просто да поседят и да почетат.
Най-горе, зад мостика, който беше снабден с най-модерните технологии, имаше пиано бар, целият от стъкло, който бавно се въртеше, за да може хората вътре да се насладят напълно на гледката.
Огромната спалня на апартамента на собственичката беше с широки панорамни прозорци и камина за студените, но може би романтични, нощи. Стените на всекидневната стая, съединена със спалнята с врата, бяха покрити с ламперия от орехово дърво, които бяха в абсолютна хармония с ореховите греди на тавана от слонова кост. Килимите бяха в кремави цветове, а мебелите — меки и удобни.
Яхтата не беше боядисана в обичайното кобалтовосиньо. Цветът й беше избран лично от собственичката — жена, влюбена в Средиземно море: в най-светлия нюанс на аквамарина. Цветовата гама, в която яхтата беше издържана, беше добре премислена и цветовете се преливаха, наподобявайки морските води, пясъка, слоновата кост и тъмносиво. Меката мебел и тентите на палубата бяха сини и дори хавлиите бяха в онзи нюанс на плитките морски води, а по тях бяха избродирани раковини в пясъчно жълто.
