Последният олимпиец
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Percy Jackson & the Olympians #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0562-8
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последният олимпиец». Краткое содержание книги:
Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.
Помона изруга на латински и започна да ни замеря с плодове. С Уил хукнахме към хотела.
Всъщност за първи път влизах в „Плаза“. Фоайето беше внушително, с кристални полилеи и пълно със заспали богаташи. Две ловджийки ни насочиха към асансьора и се качихме на последния етаж.
Той беше изцяло окупиран от нас. Лагерници и ловджийки се изтягаха по канапетата, къпеха се в баните, късаха копринените драперии за превръзки и спокойно се черпеха със закуски и безалкохолни от барчетата в стаите. Два горски вълка лочеха вода от една тоалетна чиния. Зарадвах се, че толкова много от приятелите ми бяха оцелели, но всички изглеждаха изтощени.
— Пърси! — Джейк Мейсън ме потупа по рамото. — Получихме съобщение…
— После — прекъснах го. — Къде е Анабет?
— На терасата. Жива е, но…
Бутнах го настрани.
При други обстоятелства сигурно първо щях да се насладя на гледката от терасата към Сентрал парк. Утрото беше ясно и свежо, прекрасно за пикник или за разходка, за всичко друго, освен за битки с чудовища.
Анабет лежеше на един шезлонг. Лицето й беше бледо и потно. Беше покрита с одеяла, но трепереше. Силена Берегард бършеше челото й с кърпа.
С Уил си проправихме път през братята и сестрите на Анабет. Уил свали превръзката, за да огледа раната, и аз едва не припаднах. Кръвотечението беше спряло, но раната беше дълбока. Кожата около среза зеленееше зловещо.
— Анабет… — Думите заседнаха в гърлото ми. Тя беше пресрещнала ножа, насочен към мен. Как го бях допуснал?
— Отрова върху острието — прошепна тя. — Колко съм глупава, нали?
Уил Солис въздъхна облекчено.
— Не е толкова зле, Анабет. Ако бяхме закъснели още малко, щеше да е опасно, но засега отровата не е преминала нагоре по рамото. Не мърдай. Дайте ми малко нектар!
Грабнах един термос. Уил проми раната с божествената напитка, аз държах Анабет за ръката.
— Ау! — изохка тя. — Ау, ау!
Стискаше пръстите ми толкова здраво, че те посиняха. Силена й шепнеше окуражително. Уил намаза раната с някакъв сребрист мехлем и занарежда на старогръцки — казваше химн в чест на Аполон. След това сложи нова превръзка и уморено се изправи.
Лечението явно беше изсмукало силите му. Беше пребледнял почти колкото Анабет.
— Всичко е наред — рече той. — Но ще ни трябват и някои обикновени лекарства.
Взе едно кубче листове с логото на хотела, написа нещо и го подаде на един от братята на Анабет.
— Има аптека долу на Пето авеню. По принцип не бих си позволил да открадна…
— За мен не е проблем! — обади се Травис.
Уил му хвърли убийствен поглед.
— Оставете пари или драхми, каквото имате. Но това е извънреден случай, подозирам, че ще имаме доста ранени.
Никой не възрази. Едва ли беше останал някой без рана… освен мен.
— Хайде, момчета — рече Травис Стол. — Да оставим Анабет да си почине. Да вървим да ошушкаме аптеката. Ъъъ, да напазаруваме, де.
Преди да последва останалите навътре, Джейк Мейсън ме хвана за рамото и рече:
— После ще говорим, но засега положението е под контрол. С щита на Анабет държа обстановката под око. По изгрев врагът се оттегли навсякъде. Поставили сме постове на всички мостове и тунели.
— Благодаря — рекох.
Той кимна.
— Виж се с нея спокойно.
После излезе и затвори вратата. На терасата останахме само аз, Силена и Анабет.
Силена сложи студен компрес на челото й.
— За всичко съм виновна аз.
— Не си — прошепна Анабет. — Защо да си виновна ти. Силена?
— Във всичко се провалям — измърмори тя. — Не като теб и Пърси… Ако бях по-добър боец…
Устните й потрепериха. След смъртта на Бекендорф тя беше отслабнала ужасно и все повече заприличваше на крехка порцеланова фигурка, която всеки миг може да се пръсне на парчета. Всеки път, като я видех, гневът ми се разпалваше отново и се бях заклел, че ако намеря шпионина, заради когото беше загинал приятелят й, ще го дам за играчка на госпожа О’Лиъри.
— Ти се справяш чудесно в лагера — опитах се да я успокоя. — Ти си най-опитният ездач на пегаси сред нас. И освен това се разбираш с другите. За да се сприятелиш с Клариса, е нужен определен талант и ти го притежаваш.
Тя се ококори, все едно току-що й беше хрумнало нещо.
— Това е! Нуждаем се от подкрепата на хижата на Арес. Може да поговоря с Клариса. Сигурна съм, че ще я убедя да ни помогне.