По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
— Не се тревожи. Иди да си сложиш лед. Ще намеря друг да я смени. Щом новата пристигне, ще ти съобщя.
Бийп. Часовникът на Лала иззвъня. Оставаха двайсет и четири часа и двайсет и пет минути.
Когато хората от „Т’о Дали“ влязат през двойните врати — стига нещо да не се обърка, — тя ще бъде готова да ги впечатли като заключителния сезон на „Последният момински запой“. От графика на айпада замигаха две точки в червено:
Да проверя как върви шиенето на емблемата на „Т’о Дали Хай“ върху спортните екипи. Да приема доставката на обувките.
Благодаря ти, айпадче мое, ти си най-добрата секретарка на света. Къде ли е Клаудин? И къде са обувките?
Дики Дали беше обещал два чифта за двойката на Т’о. Франки и Брет седяха на скамейките и чакаха да започнат репетициите по дефилиране. А заради калпавата дъска трябваше да ходят по чорапи на пода.
Хапка по хапка…
Под скамейките Клаудин и нейните шивачки се бяха скупчили като тролове. Поне някой си върши работата както трябва. Малко съвършенство щеше да й дойде добре — в стомаха й се надигаше франзелена буря.
— Хей, Дийни — викна Лала и подаде глава. Буклите на приятелката й бяха накъдрени като на снимка с текст „преди“. Носеше карирана пижама за гости. — Как върви?
— Починете си за пет минути — каза Клаудин на екипа си. — Блу, ти остани.
— Прието, Шейла — отвърна тя и напръска люспите си с воден пистолет.
Момичетата се изнизаха едно след друго на светло, като примигваха и разтриваха гърбовете си.
— Пет значи пет — викна Лала подире им. — Нито минута повече. — После каза: — Е, как върви?
Блу се пресегна над купчината платове, заплетени конци и парчетата филц. Тя стисна обвитата в кашмир ръка на Лала.
— Ла, обещай, че няма да се ядосваш.
Да се ядосвам? Че защо да се ядосвам? Да не би, защото вашите екипи „направи си сам“ приличат повече на „развали си сам“?
— Обещавам — излъга Лала през вампирските си зъби.
Клаудин измъкна нещо иззад гърба си.
— Нали знаеш, че никога не съм залепвала термостикери на текстил?
Главата на Лала пулсираше, сякаш някой я ръгаше с шиш зад дясното око. Извади таблетките желязо и глътна две.
— Ами… — Клаудин погледна Блу. — Ютията ми е доста силна и… — Тя вдигна чифт сиви шорти. Отзад, точно в средата, с черни сбръчкани букви се четеше… Лала се наведе по-близо.
Ама какво беше това?
Крайчетата на Т-то и И-то се бяха навили и под тях се показваше бялото трико. Лала стисна очи. Започна да брои от тринайсет и пое дълбоко въздух. Искаше й се да скочи и да разкъса със зъби буквите, но се овладя.
— Добре. Всичко ще се оправи. Все още имаме време.
Клаудин въздъхна.
— Не го мисли — до утре шортите ще изглеждат идеално. Където има вълк, има и начин, нали така?
Дано.
Лала погледна часовника си. Седем минути до първия час. Седем минути и Франки, и Блу трябваше да влязат в часа по физическо, а Брет имаше химия в лабораторията.
Къде са тези обувки?
Лала хукна по коридора към канцеларията — за всеки случай, — да не би да са ги доставили там. Зърна табелки с надписи: Столова „Т’о Дали Хай“, Библиотека „Т’о Дали Хай“ и учителска стая „Т’о Дали Хай“.
— Без майтап?
— Чувстваш се напрегната, а? — отбеляза Блу, когато я настигна.
Лала кимна. Идеше й да се разреве. Или да се разпищи. Или да умре. Ама къде са тия ОБУВКИ?
— Ако оплескам нещата, баща ми ще ми натяква: казах ли ти аз? И догодина ще ни прати в „Радклиф“. — Тя гушна айпада, но страшно й се искаше това да бе Граф Великолепни.
Блу измъкна от ленената си чанта бутилка кокосово масло и обилно си намаза ръцете.
— Ще се оправиш. Имаш цял ден на разположение.
Лала продължаваше да върви. Обувките й трябваха спешно. Все нещо трябваше да стане днес.
— Разказвала ли съм ти за разходката по случай рождения ми ден?
Лала поклати глава.
— Всичко трябваше да завърши със страхотно барбекю. Само че татко загуби пътя. И ние — десет пищящи от страх шейли — се оказахме насред пустошта. Всичко вървеше наопаки, ти казвам. По едно време, както си прецапвахме през един билабонг38, отвсякъде наизскачаха крокодили. На всичкото отгоре мама бе забравила хладилната чанта с кльопачката и останахме без ядене. Стигнахме до едно езеро и хоп — цопнахме да се разхладим. А то да бе пълно с хапещи скариди. Даже и татко пищеше като кукабура39.
38
Крайбрежно езерце, образувано след промяна на руслото на реката. — Б.пр.
39
Птица, която издава странни звуци. — Б.пр.