Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Гейб явно се беше обличал много набързо. Косата му бе разрошена, обут бе в чифт измачкани бели панталони, бос.
— Гейб, добре, че дойде — извика Кристи. — Погледни това!
Но той вече бе видял грозния надпис и сега го изгледа така, сякаш силата на погледа му трябваше да бъде в състояние да го заличи на момента.
— Двамата с теб ще посетим Одел Хечър тази сутрин, Рейчъл — очите му се спряха на разголените й крака и му трябваха няколко секунди, за да се върне към мисълта си. — Ще поискам полицията да патрулира около къщата.
— Този град все повече се озлобява — каза тихо Кристи.
Докато Рейчъл стоеше безмълвно, тя му разказа за срязаните гуми и какво се бе случило в кафенето Петикоут.
— Излиза така, че Дуейн Сноупс е разбил сърцата на хората и единственият начин, по който могат да му отмъстят, е да си го изкарат на Рейчъл.
— Полицията никак няма да се трогне — обади се Рейчъл. — Те искат да се махна оттук, също като всички останали.
— Ще видим — изръмжа мрачно Гейб.
— Аз не искам да се махаш оттук — намеси се Кристи.
— А трябва. Аз бях такава егоистка. Не осъзнавах… Всичко това ще се разрасне и ще засегне и двама ви.
Очите на Кристи проблеснаха гневно.
— Въобще не ми пука.
— Ти се тревожи за себе си, не за нас — добави Гейб.
Възнамеряваше да спори с тях, но в този момент входната врата изскърца и на прага се появи Едуард. С едната си ръка държеше Хорс за ухото, а с юмрука на другата търкаше очите си. Избелялата му синя пижама вече бе прекалено къса, а картинката с боксиращи се далматинци на гърдите му бе толкова протъркана, че Рейчъл се почувства засрамена, че не полага по-добри грижи за него.
— Чух някакъв мъжки глас.
Тя бързо се приближи до него.
— Всичко е наред, миличък. Господин Бонър е тук. Ние просто си говорехме.
Едва сега детето забеляза Гейб и устните му инстинктивно се свиха.
— Той говори прекалено високо.
Рейчъл бързо го поведе навътре.
— Хайде, ела да се облечем.
Той й позволи да го хване за ръката, но когато вече минаваха през плъзгащата се врата, Едуард измърмори една дума, която майка му искрено се надяваше, че не е стигнала до ушите на Гейб.
— Задник.
Докато двамата с Едуард се облекат, Гейб изчезна някъде, но когато Рейчъл влезе в кухнята, за да помогне на Едуард за закуската, тя го забеляза близо до входната врата с кутия боя в едната си ръка и с четка в другата. Наля млякото на Едуард, след това излезе при него.
— Няма нужда да правиш това.
— Напротив, има — вече бе покрил графитите, но те все още прозираха отдолу. — Ще му трябва още една ръка, ще го довърша довечера.
— Аз ще се погрижа за това.
— Не, няма.
Тя знаеше, че трябва да настоява, но нямаше достатъчно сили за това и подозираше, че Гейб го разбира.
— Благодаря.
Малко по-късно той надникна в къщата и я повика да се качва в пикапа.
— Отиваме при Одел Хечър — каза й на тръгване.
Двадесетина минути по-късно те вече седяха пред шефа на полицията в Салвейшън. Изключително слаб, с рядка коса и гърбав нос, Хечър оглеждаше Рейчъл над рамките на пластмасовите си очила, докато слушаше информацията, предоставяна му от Гейб.
— Ще проучим случая — промърмори той, когато Гейб приключи.
Но тя видя искрица на задоволство в очите му и предположи, че този човек няма да направи нищо по въпроса. Съпругата на Хечър бе член на „Храма“, нещо, което без съмнение го е поставило в неприятно положение, след като избухна скандалът за корупция.
Рейчъл реши, че е крайно време да премине в настъпление.
— Господин Хечър, вашите хора конфискуваха колата ми в същия ден, в който избяга Дуейн. Вътре имаше една библия и бих искала да знам какво е станало с нея. Това е семеен спомен, който не би могъл да представлява някаква ценност за никой друг, затова искам да си я получа обратно.
— Колата, както и всичко, което се намираше в нея, бяха използвани, за да се покрият дълговете на Дуейн.
— Разбирам това, но все пак искам да знам къде се намира библията сега.
Чудесно разбираше, че Хечър няма желание дори и пръста си да помръдне за нея, само че едно бе да пренебрегнеш вдовицата на телеевангелиста, но съвсем друго да направиш това в присъствието на член на най-влиятелното семейство в Салвейшън.
— Ще проверя — отвърна той, кимайки студено.
— Благодаря.
Одел излезе. Гейб се изправи и се приближи до единствения прозорец в стаята, гледащ към една странична уличка, на която имаше ателие за химическо чистене и магазин за автомобилни части.