Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Сега бе в по-друго облекло — черна кожена тужурка, кафява риза военен тип, черни дънки — и приличаше на излязло от някаква модерна приказка страховито джудже. В същия миг на вратата се почука и посетителят влезе, без да изчаква покана от домакина. Беше началникът на Пан — генерал Чу Куайжун.
— Засякохте ли онзи американец? — попита Чу без предисловия.
— Да, но веднага го изпуснахме — с омерзение в гласа отвърна майорът. — Лошо проведена операция. Нужни са ни по-добре подготвени хора, генерале. Изпратих там няколко екипа — те взели, та завардили само главния вход, като сметнали, че той е чужденец, не познава града, не може да се ориентира и следователно е идиот. А обектът очевидно неколкократно е влизал и излизал от други места. Напълно естествено за обучен човек.
— Ама бил ли е в Шанхай преди или не? — почти избухна генералът. — В нашата документация това го няма.
— Сигурно е имал външна помощ — подхвърли Пан.
— Помощ ли? От нашите? Невъзможно!
— Този е единственият логичен отговор на случилото се — възрази майорът. — Вербували са някого, то е напълно вероятно. След като получихме разрешение да го задържим, онези тъпаци от наблюдението се досетили, че трябва да покрият всички входове и изходи, ама абсолютно всички. И въпреки това пак пропуснали връщането му в хотела. За щастие вътре имало преоблечен наш агент — той го засякъл.
Генералът въздъхна шумно и гневно. И за пореден път си каза, че бюджетът на дирекцията е прекалено малък, за да осигури добро обучение и точни умения за редовите агенти. Отпусна мощното си туловище на стола срещу бюрото и заприлича на наклонена напред голяма хищна птица. Плешивото теме блесна под твърдата луминесцентна светлина, дребните, потънали в орбитите очи се впериха в майора.
— Значи в крайна сметка пак го няма?
Майор Пан търпеливо описа развитието на събитията от мига на влизането на агентите му в хотелската стая на Смит, където заварили целия му багаж, гонитбата в метрото, по улиците и в лунтаните в района около Френската концесия.
Генерал Чу слушаше внимателно. Изчака Пан да довърши, помисли малко и изтърси в типичния си стил:
— Значи пак нямате никаква идея за какво е дошъл в Шанхай този предполагаем учен?
— Вижте, шефе, той наистина е учен. Смит е именно такъв, за какъвто се представя. Автентичен. Въпросът е още с какво друго се занимава и върши? И макар и да не знаем още защо точно е тук, някои отговори вече се оформят.
— Какви отговори?
— Поредица събития — поне по мое мнение — вече подсказват определени цели и направление — рече Пан и започна да отмята с пръсти: — Първо — изчезнал е един тип — Ейвъри Мондрагон, ние го водим на отчет при нас — той е добре известен американски китаист, работеше в Шанхай редица години за различни американски фирми и делови начинания. Приближени до него хора твърдят, че липсва още от сряда.
Чу се наклони още повече към Пан.
— Един ден преди Смит да цъфне в Шанхай, нали така?
— Точно така — потвърди Пан. — Интересно съвпадение, нали? Второ: чистачката в един бизнес център открила мъртвец в офиса на Юй Юнфу — президент и директор на фирма на име „Летящият дракон“ — международна корабна агенция за превози с връзки в Хонконг и Антверпен. Трето: същият Юнфу и съпругата му също са изчезнали. Или поне в къщата му не намерихме никого, в гаражите нямаше автомобили.
— А за него какво знаем?
Пан кимна към разхвърлените на бюрото документи.
— Ето ги тук основните моменти от досието му. Млад мъж, бързо израснал в кариерата, доволно богат в момента. До известна степен фактът се обяснява с роднинската връзка — зет е на Ли Аожун. Ли е голяма клечка в Шанхай и…
Генералът внезапно показа доста жив интерес.
— Чакай, чакай, лично познавам и Ли, и дъщеря му. Той е стар, уважаван партиен член. Възможно ли е…
— Вижте, шефе, така или иначе и тя, и зет му са безследно изчезнали, а намереният мъртвец в офиса на Юй е финансистът на компанията. Застрелян. Да говорим ли за още съвпадения?
Чу се размърда на стола.