Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Сто осемдесет и пет хиляди паунда? — възмути се Вирджиния.
— Точно така, милейди — каза мистър Лий, след като прочете писмото от главния данъчен инспектор.
— Но как е възможно?
— Предполагам, че сте наясно, че има нещо, наречено данък печалба, милейди?
— Наясно съм, да, но никога не съм плащала.
— Е, боя се, че предстои да се случи и това — каза Лий, — защото данъчният настоява за трийсет процента от печалбата от двеста и трийсет хиляди, която направихте от продаването на картините на Лаури, комисионата от триста хиляди и двайсетте и пет хиляди, които получихте след придобиването на "Мелър Травъл".
— Но този данъчен не си ли дава сметка, че нямам сто осемдесет и пет хиляди? Разделих се почти с всичките си пари, за да се издължа на Сайръс.
— Главният данъчен инспектор е сляп за всякакви лични проблеми, които бихте могли да имате — посочи не особено окуражително мистър Лий. — Данъчните са наясно само с това колко печелите, но не и колко харчите.
— Какво ще стане, ако не отговоря на писмото им?
— Ако не отговорите в рамките на трийсет дни, ще започнат да ви начисляват наказателна лихва, докато не платите.
— А ако не мога?
— Ще ви изправят пред съда, ще ви принудят да обявите банкрут и ще конфискуват цялото ви имущество.
— Кой би си помислил, че данъчните могат да бъдат по-гадни и от Ели Мей Грант — каза Вирджиния.
Вирджиния знаеше кой е единственият човек, на когото може да разчита да реши проблема ѝ с данъчните, и макар че не се беше чувала с Кели от няколко месеца (..Много работа", както смяташе да обясни) не мислеше, че ще ѝ е трудно да я убеди да инвестира няколкостотин хиляди в сделка, която нямаше как да се провали.
Щом се прибра след срещата с мистър Лий, Вирджиния прекара известно време в търсене на писмото, което Кели ѝ беше пратила преди няколко седмици — сега съжаляваше, че не ѝ беше отговорила. Все пак, помисли си тя, докато гледаше адреса в горната част на листа, ето още една причина за изненадваща визита в Литъл Гейбълс, Лодж Лейн, Нейлси, недалеч от Бристол.
На следващата сутрин Вирджиния стана преди изгрев слънце — необичайно събитие, но всъщност така и не беше успяла да заспи. Потегли малко след девет и по време на дългия път репетираше репликите си за уникалната възможност за инвестиция, която ти се удава веднъж в живота, и че Кели ще е глупачка, ако не се възползва от нея.
Мина знака за Нейлси малко преди пладне и спря да попита един възрастен джентълмен за пътя до Лодж Лейн. Спря пред Литъл Гейбълс и сърцето ѝ се сви, когато видя на полянката надписа "Продава се". Предположи, че Кели се е преместила в по-голяма къща. Тръгна по алеята и почука на предната врата. След секунди на прага се появи млад мъж и ѝ отправи изпълнена с очакване усмивка.
— Мисис Кемпиън?
— Не, не съм мисис Кемпиън. Аз съм лейди Вирджиния Фенуик.
— Моите извинения, лейди Фенуик.
_ Освен това не съм лейди Фенуик. Аз съм дъщеря на граф, а не съпруга на пожизнен лорд в Горната камара. Можете да се обръщате към мен с лейди Вирджиния.
— Разбира се — каза той и се извини за втори път. — С какво мога да ви помогна, лейди Вирджиния?
— Можете да започнете, като ми кажете кой сте.
— Нийл Озбърн, агентът по недвижими имоти, който отговаря за продажбата на този имот. Проявявате ли интерес?
— Разбира се, че не. Просто идвам на гости на старата си приятелка Кели Мелър. Тя още ли живее тук?
— Не, премести се малко след като ми поръча да обявя къщата за продажба.
— Някъде близо ли се е преместила?
— В Пърт.
— В Шотландия ли?
— Не, в Австралия. — Това накара Вирджиния да млъкне за момент и младият мъж успя да завърши второто си изречение. — Мога да ви кажа само, лейди Вирджиния, че Кели ми заръча да преведа сумата от продажбата в съвместна банкова сметка в Пърт.
— Съвместна банкова сметка ли?
— Да, видях Бари само веднъж, малко след като се сгодиха. Изглеждаше приятен човек — добави Озбърн и погледна над рамото на Вирджиния. — Вие ли сте мистър и мисис Кемпиън? — попита младата двойка, която вървеше по алеята.
Когато получи второ писмо от главния данъчен инспектор, Вирджиния осъзна, че е останал само един човек, към когото може да се обърне, макар че той не беше от онези, които биха повярвали на историята ѝ за инвестиция, която няма как да се провали.
Избра уикенд, когато Фреди Фенуик щеше да е в пансиона, а снаха ѝ, за която никога не ѝ беше пукало — предполагаше, че чувствата са взаимни — щеше да е на гости при възрастната си леля в Дъмфрис.