Синът на вдовицата
- Автор: Алтънйелеклиоглу Джейхан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-1557-0
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синът на вдовицата». Краткое содержание книги:
Екшън, интриги, мистерии и любов се преплитат в спиращо дъха приключение!
Политик, който държи в ръцете си съдбините на страната.
Историк, разгадаващ хилядолетна тайна.
Обикновен човек, убит от най-добрия си приятел.
Загадъчно погребение в Тешвикийе.
Любов в Малта…
Изпълнено с тайни приключение от Истанбул до София, от Лондон до Йерусалим.
Скорпион, който не пропуска целта.
— Суна добре се е сетила за тази къща — каза, опитвайки се да синхронизира говора със слуха си.
— Къде беше?
— Комисарят ме пусна току-що. Не са ви създавали неудобства, нали?
Момичето го въведе в стая с пуснати щори и включи осветлението.
— Не — отговори тихо. — Дори бих казала, че за техните представи бяха любезни.
— Има ли нещо неприятно, Филиз?
— Зададоха няколко въпроса, това е всичко. Помощникът на твоя комисар. Дето се мисли за Джеймс Бонд.
— Притеснили са те.
— Не, не са.
— Филиз! — гласът му прозвуча малко грубо.
— Е, добре — седна в креслото Филиз. — Малко се ядосах. Той ме попита дали съм имала връзка с Корай.
— Какво?
Момичето кимна неохотно.
— И много се интересували дали с теб имаме връзка.
— Простаци. Не могат без истории за любов и ревност. Защото са най-лесни. Какво му отговори?
— Че познавах Корай. Че съм го виждала само няколко пъти. И че нямам връзка.
— А на втория въпрос какво отговори?
Филиз нервно се изправи:
— За днес ми стига, докторе. Не желая повече да слушам въпроси и да им отговарям.
Тръгна към вратата.
— Ако искаш да хапнеш, да идем в кухнята.
— Как е Суна?
— Пита всеки полицай, който ѝ се изпречи, кога ще получи трупа на брат си.
Сарп тъжно кимна.
— За два дни може би хиляда пъти се обади в полицията и Съдебна медицина, за да пита за погребението. Мисля, че сме тук от шест-седем часа. Но Суна повтори същото поне сто пъти. Само да я видиш…
Гласът ѝ затрепери и не успя да довърши. Сарп видя, че очите ѝ се овлажниха. Прегърна я и я притегли към себе си. След моментно колебание Филиз се отпусна. Облегна глава на гърдите на Сарп. Това беше първата им прегръдка и дори не разбраха защо треперят.
Сарп избърса с ръка сълзите ѝ и тя се овладя.
— Благодаря, моля за извинение. Вече съм добре.
Когато влязоха в кухнята, завариха сестрата на Корай Булут изправена пред прозорците, независимо от спуснатите щори. В стъклото като в огледало се отразяваше смазаното от скръб лице на Суна.
Тя не забеляза влизането им. А и Сарп не знаеше какво да ѝ каже. Какво да я попита? Как е? Мълчаливо отиде да седне до масата.
След малко жената се обърна. Погледна ги мълчаливо. Нямаше нужда от приказки. Очите ѝ достатъчно издаваха болката ѝ.
Сарп отново се закле пред себе си: Ще намеря онзи копелдак, който стори това на Корай и те накара да преживееш тази мъка, ако ще в миша дупка да се скрие, и ще го ликвидирам.
Суна се обърна и отново се загледа в прозореца.
— Кога ще предадат тялото?
Гласът ѝ беше безчувствен.
— Мъртвецът не може да чака. Така казват. Излезе ли душата, тялото желае час по-скоро да отиде в земята. Иначе не можело да намери покой.
— Прокуратурата щяла да съобщи, Суна.
Сарп се изненада на безразличието в гласа си.
— Ами — каза, сякаш говореше за нещо маловажно, — полицията предаде ли ти личните му вещи?
— Личните вещи ли?
— Да. Онова, което са намерили в него. Портфейлът, ключовете, парите, очилата, часовникът…
Суна не отговори.
— Филиз — тихо каза Сарп, — ще искам от теб нещо много важно.
— Слушам.
— Обади се в Съдебна медицина. Ако са приключили с процедурите, им кажи, че госпожа Суна иска да получи личните вещи на брат си. Това е много важно за нея. Нали разбираш? Кажи, че искаме малко да потушим мъката ѝ или нещо такова. Измисли нещо там.
Филиз посегна към стационарния телефон. Първо взе от справки телефона на Съдебна медицина. После се обади. Отговори ѝ запис. „Ако знаете вътрешния номер…“ Изчака. Записаният женски глас изреждаше: ако търсите еди-какво си, натиснете еди-кой си клавиш и така нататък. Накрая каза: „Изчакайте свързване с оператор“. И тя зачака. И когато вече полудяваше от дигиталната мелодия, която сякаш щеше да звучи вечно, се чу мъжки глас: „Да?“ Тя отговори, както беше заръчал Сарп. Мъжкият глас каза: „Свързвам ви с дежурния, не затваряйте.“ Започна нова криза на изчакване със същата мелодия. И тъкмо да затвори, когато по-сънлив от предишния глас измрънка: „Какво има?“ Филиз се извини за късното обаждане. Търпеливо повтори искането си. Слушаше отсрещния, повтаряйки: „Да, разбирам… Естествено. Добре“, и затвори.
— Какво стана?
Сърцето на Сарп напираше да излезе от гърдите му.