Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
Излезе и притича до колата на Себастиан. Каза им нещо и се върна бежешком.
— Добро хрумване. Едно питие явно няма да им се отрази зле.
Уила не се изненада, съдейки по признанието на Пакстън за връзката й със Себастиан.
— На нас също — констатира тя.
Тринайсета глава
Жокера, Бастуна, Принцесата и Особняка
Стигнаха Нешънъл Стрийт и паркираха до старата железопътна гара — сърцето на Уолс ъв Уотър преди повече от век, когато дърводобивът изхранвал града. Когато правителството купило околните гори обаче и ги превърнало в национален парк, влакът спрял да пристига и всичко се променило. Гарата се превърнала в ресторант и туристическо бюро. Складовете били преустроени в магазини. По Нешънъл Стрийт поставили десетки скулптури и плакати, изобразяващи водопадите в парка. През десет крачки се редяха табели, че оттук се стига до водопадите. Че това е правилният път.
Ресторантът — бившата гара, днес гъмжеше от планинари, подпрели раниците си върху столовете. Уила, Колин, Пакстън и Себастиан влязоха — интересна четворка, несъмнено. Уила и Колин с омачкани дрехи и разчорлени коси, а Пакстън и Себастиан — красива двойка в официално облекло.
Казаха им, че за маса се чака, но ако искат, могат да похапнат на бара. Идеята им допадна, особено след като Пакстън и Себастиан вече бяха яли и щяха само да пият.
Пакстън и брат й седнаха един до друг, а Уила и Себастиан — от двете им страни. На Уила й беше интересно да наблюдава как общуват братът и сестрата. Тя знаеше, че са близнаци, но бяха толкова различни, че долови приликата едва когато ги видя заедно — тъмни очи, нежни усмивки, съвършено изправени гърбове, привични закачки.
След като поръчаха, Колин, Себастиан и Пакстън единодушно похвалиха ресторанта. За пръв път идваха тук.
Уила се разсмя.
— Ама че гражданчета.
— Ами ти? — усмихна й се Пакстън.
— Аз съм разширила границите си.
Когато сервираха питиетата им, Колин се обърна към Себастиан и попита:
— Откога си в Уолс ъв Уотър?
— От една година — отговори Себастиан. — А ти? Възнамеряваш ли да се върнеш?
Колин отбягна предпазливо погледите на Уила и Пакстън и отвърна:
— Не.
— Не разбирам — намеси се Пакстън, вдигна чашата с коктейла си „Маргарита“ и отпи. — Какво му има на Уолс ъв Уотър? Тук е домът ни. Тук сме родени и сме отрасли. Историята ни е тук. Защо да сме другаде? Това място е изградило характерите ни.
— Тук улучи право в целта, Пакстън — каза Колин.
Пакстън и Уила се обърнаха едновременно към него с раздразнени изражения.
— Не ти харесва, че това място те е изградило? — попита Пакстън.
Колин сви рамене.
— Вече не съм Бастуна.
— И въпреки това предпочиташ да вярваш, че аз съм Жокера.
— Жокера символизираше излизането от черупката. Ти доказа на мнозина, че надхвърляш представите им. Това беше смела постъпка.
Той вдигна чашата си като за тост.
— Въплътих се в Жокера не само за да докажа на другите, че надхвърлям представите им. Жокера беше израз на много неразрешени семейни проблеми.
Себастиан изсумтя и всички го погледнаха.
— Вие двамата не знаете нищо. Опитайте само да бъдете Особняка!
— Струва ми се, че само ти не си се променила, Пакс — каза Колин. — Сигурно защото намери себе си дълго преди нас.
Пакстън изглежда се обиди и на Уила й се прииска да перне Колин по ръката.
— Значи съм Принцесата на групата, така ли?
— Казах го като комплимент.
— Не, нищо подобно — каза Пакстън. — Знаеш ли по какво се различавам от вас всъщност? Обичам ви, въпреки че не сте точно такива, каквито искам да бъдете.
— Да, ти критикуваш само себе си — тихо се обади Себастиан.
Тишина.
— Лъжа ли се, или разговорът изведнъж стана прекалено сериозен? — попита Уила.
Опитаха да го обърнат на смях и сандвичите на Уила и Колин пристигнаха. Докато се хранеха, Пакстън им описа вълшебните ястия на обяда, а Себастиан им разказа забавни анекдоти за дамите от висшето общество. Колин — очевидно с ненаситен апетит и завиден метаболизъм — изяде бързо сандвича си.
Пакстън въртеше разсеяно чашата си по плота, но забеляза празната му чиния и попита:
— Може ли да се върна с теб в Хикъри Котидж?
Той си избърса устата със салфетката.
— Първо трябва да закарам Уила до джипа й.