Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
Клейнман: Кой? Шепърд и Уилис?
Полицаят: Много хора дезертираха по тяхна вина. Повярвайте ми. Дори чух, че някаква група се е отцепила и от новата група.
Клейнман: Друга фракция ли?
Полицаят: С блестящи идеи, как да се залови този злодей. Всъщност точно това ни трябва. Нови идеи. Ако един план не дава резултати, тогава изниква нов. Това е естествено. Или вие сте против новите идеи?
Клейнман: Аз ли? Не, не съм… но те убиха Хакър…
Мъжът: Защото не искаше да слуша никого. Поради твърдоглавата му упоритост, че неговият глупав план е най-добрият. Независимо от това, че не ставаше нищо.
Клейнман: Значи сега имаме няколко плана?
Мъжът: Точно така. Надявам се, че не си прехласнат по плана на Хакър. Макар и много хора все пак да са.
Клейнман: Дори не знам какъв е планът на Хакър.
Мъжът: Много добре. Тогава може би ще ни бъдеш от полза.
Клейнман: Кои сте вие?
Мъжът: Я не се прави на ударен.
Клейнман: Кой се прави?
Мъжът: Хайде, хайде.
Клейнман: Не разбирам какво става тука.
Мъжът: (вади нож и заплашва с него.) Става въпрос за живота на хората, влечуго такова! Направи си избора!
Клейнман: А… господин полицай…
Полицаят: Сега молиш за помощ, а миналата седмица бяхме глупаци, защото не сме можели да хванем убиеца.
Клейнман: Аз не съм критикувал никога.
Мъжът: Избирай, червей такъв.
Полицаят: Никой не го интересува, че работим денонощно. Затрупани сме от признания на разни смахнати. Един луд след друг твърдят, че всеки от тях е убиецът, и молят за наказание.
Мъжът: Защо ли не ти прережа гърлото, като те слушам как го усукваш?
Клейнман: Готов съм да запретна ръкави. Само ми кажете какво да правя.
Мъжът: Има обаче последователи. Или предпочиташ да се присъединиш към някоя отцепническа група. А?
Клейнман: Сега някой да ми обясни на какво държи всяка една група. Разбирате ли какво имам предвид? Така и не узнах плана на Хакър… Не съм запознат и с вашия план. Не съм и чувал за отцепнически групи.
Мъжът: Какъв невежа, а, Джек?
Полицаят: Да. Много знае, но до момента, в който трябва да се действа. Отвращаваш ме.
Влизат останалите от групата на Хакър.
Ханк: Ето те и тебе, Клейнман. Къде беше, по дяволите?
Клейнман: Аз ли? Вие къде бяхте?
Сам: Изчезна точно когато имахме нужда от теб.
Клейнман: Никой нищо не ми е казал.
Мъжът: Клейнман сега е с нас.
Джон: Вярно ли е, Клейнман?
Клейнман: Кое да е вярно? Вече не зная кое е вярно. И кое не.
Влизат няколко мъже. Те са опозиционна група.
Бил: Здравей, Франк. Безпокоят ли те тези приятелчета?
Франк: Не, и да искат, не могат!
Ал: Не можем ли?
Франк: Не.
Ал: Можеше вече да сме го заловили, ако вие, момчета, си бяхте на мястото.
Франк: Не бяхме съгласни с Хакър. Планът му не струваше.
Дон: Добре. Ще хванем убиеца. Оставете това на нас.
Джон: Нищо не ви оставяме. Да вървим, Клейнман.
Франк: Да не би да си се присъединил към тях?
Клейнман: Аз ли? Аз съм неутрален. Който има най-добрия план.
Хенри: Неутрални няма, Клейнман.
Мъжът: Или ние, или те.
Клейнман: Как мога да направя избор, когато не зная алтернативите? Кои са едните? Кои са другите? Какви са третите?
Франк: Я да го очистим още сега.
Сам: Повече няма да убиваш.
Франк: Защо?
Сам: Така. Когато заловим лудия, някой трябва да плати за Хакър.
Клейнман: Докато стоим и спорим, лудият може да убие още някого. Трябва да се обединим.
Сам: На тях им го кажи.
Франк: Главното е да си постигне целта.
Дон: Я да се заемем още сега с тези копелета. Инак ще пречат и ще объркат работата.