Джем султан – Степното цвете

След тези думи Нада започваше да плаче.

Десетки пъти Чичек бе чувала Джем да отвръща:

– И какво според теб да направя? Да убия брат си, преди той да ми е посегнал?

– Да! – просъска Нада една нощ. – Щом се налага! Но преди това трябва да се подготвите. Необходима ви е голяма войска. Тази, с която разполагате, е недостатъчна. Трябва да бъдете в състояние да се защитите, когато брат ви ни нападне. Но не само това Останалото, което изброи Нада през онази нощ, Чичек хатун вече бе свършила. Тайно поддържаше връзка с анадолските васали на Османската империя. Изпрати посланици с богати дарове и молба за подкрепа, дойде ли му времето, до Рамазаноглу Йомер бей, Дулкадироглу Шехсувар бей и дори до мамелюшкия султан Каитбай[23], чиито владения достигаха до Анадола. Йомер бей бе притиснат между мамелюците и османците. Той бе добре обигран в междудържавните отношения владетел, който знаеше, че всяка проява на слабост от страна на Османската империя ще зарадва мамелюшкия султан. Беят изпрати до Чичек хатун следния двусмислен отговор: "Няма да загърбим онова, което ни връхлита".

Посланикът, изпратен до Кайро, бе посрещнат радушно от Каитбай. "Когато султанът разбра, че нося поздрави и почитания от принц Джем и майка му, подаде ръката си, за да я целуна" – разказа пратеникът, щом се върна в Коня. Това бе знак, че приема поздравите. Но по-важни бяха думите на Каитбай: "Предай на Чичек хатун, че в трудни моменти всеки се нуждае от приятели. Ако се наложи да помогнем, аз и синовете ми сме подготвени". На тръгване султанът бе казал: "Нека принцът и майка му знаят, че сме дружески настроени".

Отговорът на мамелюшкия владетел се стори твърде уклончив на Джем. Чичек хатун обаче не бе на същото мнение. Джем още не бе свикнал с премерения език в изказванията на държавниците. Принцът разбираше само от "да" и "не". Въобще не подозираше, че понякога един отговор може да означава точно обратното на прекия смисъл, който съдържа.

Отношението на Каитбай бе положително. Египетският владетел показа това не само с думи, но и с щедрите подаръци, които изпрати. Поведението му можеше да означава само едно: "Принцът да не се притеснява. До него съм".

Макар Джем да изглеждаше безгрижен, явно семената, които бе посяла Нада в съзнанието му, започваха да покълват. Един ден попита:

– Майко, според теб коя област е по-близо до столицата – Караман или Амасия?

– Защо питате, принце?

Джем само леко се усмихна, което трябваше да означава: "Просто така".

Сега Чичек хатун си припомни този случай доволна – бе разбрала защо синът ѝ се интересува от разстоянията.

Внезапно вратата се отвори. В стаята влетя Нада с почервеняло от гняв лице.

– До гуша ми дойде!

Чичек хвърли поглед към Гюлизар и попита:

– Какво се е случило?

Нада се канеше да отговори, когато съгледа Феримах. Отиде до момичето, като потропваше ядно с чехлите си, и застана пред него с ръце на кръста.