Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
31. реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.
32. Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.
33. Ако изпитват от някого зло или добро, — не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.
34. Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, — не го изискват.
35. От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;
36. на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
37. към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
38. Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, — и които им служат, ще се посрамят.
39. Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
40. При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
41. И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
42. Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
43. И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него — укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.
44. Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
45. Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
46. И които ги правят, не са дълговечни;
47. та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
48. Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
49. Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
50. Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
51. Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
52. Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
53. съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
54. като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, — а те сами, като греди посред, ще изгорят.
55. Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
56. Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
57. като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
58. Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
59. Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
60. Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
61. И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
62. Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
63. Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
64. И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
65. Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
66. личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
67. Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
68. И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
69. Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
70. Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
71. От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
72. И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.
Книга на пророк Варуха89
89
Тая книга е преведена от гръцки.