Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Заразата на мира се разпространила бързо в Германия; и исканията за мир бързо се превърнали в искания за главата на кайзера. Имперският флот се разбунтувал в пристанището Вилхелмшавен. На 7 ноември в Мюнхен избухнала социалистическа революция, а в Берлин - на 9-и, когато било провъзгласено образуването на Германската република. На 10-и, след като абдикирал няколко дни преди това, кайзер Вилхелм, заедно с престолонаследника, напуснал Германия и заминал в изгнание в Нидерландия. Като техен най-последен жест германското военно разузнаване освободило най-опасния им полски затворник, Йозеф Пилсудски, и го натоварило на влак
926
TENEBRAE
HATRED
HA 3 август 1918 r. архиепископът на Кентърбъри Рендъл Дейвид сън проповядвал в “Св. Маргарита”, Уестминстър, пред краля и кралицата, пред министрите и пред двете камари на Парламента. Мнозина от паството знаели, че архиепископът многократно протестирал в частни разговори срещу морала на правителствената военна политика. Много трябва да са се почувствали неудобно от онова, което казал публично: “Съществува форма на гняв, която може да се изроди в отровна омраза, насочена направо против принципите на християнската вяра, казал той с мекия си шотландски глас. Както верните ученици на живия Господ и Господар, който умря на кръста заради всички, които Го мразеха, ние трябва да видим, че духът на омразата не намира хранителна почва в нашите сърца”1. До него бил капеланът на архиепископията и негов по-късен биограф, преподобният Джордж Бел (1883-1958), бъдещият епископ на Чичестьр. Взел пример от своя наставник, капеланът щял да разцъфне като водещ изразител на “християнския интернационализъм” в протестантска Европа.
Епископ Бел бил невероятен интернационалист. Той не говорел нито дума на чувд език. Но овладял здраво християнските принципи и имал смелостта да ги изразява. В следвоенните години той попаднал под близкото влияние на архиепископ Натан Сьодерблом от Упсала, шведски лютеран, който някога бил професор в Лайпциг. През 1919 г. присъствал на Васенарската конференция в Холандия, която обсъждала вината за войната; а през 1925 г. помогнал за организирането на Стокхолмската конференция за християнския “Живот и работа”, която посяла семето за по-късния Световен съвет на църквите.
В началото на 30-те години на XX век като председател на Всемирния християнски съвет за живот и работа (UCCLW) Бел се сблъскал с проблема на германските църкви, подложени на натиск от страна на нацистите. През 1935 г. той настоял за публична протестна резолюция; написал силно писмо до райхсепископа Мюлер от името на “Изповедната Църква” и приел лично възмутения Рибентроп в Чичестьр. Срещите на Бел и на UCCLW в Нови сад (1933) и Фано (1934) постлали пътя за Оксфордската конференция през 1937 г., която обединила няколко екуменически групи и разпознавайки тоталитарното предизвикателство на нацизма и комунизма, станала свидетел на началото на Оксфордската група за морално превъоръжаване.
Когато избухнала войната, епископ Бел изказвал безстрашно мнението си. През юни 1939 г. в Оксфордския университет той говорил за “Бог над нацията”, отхвърляйки “скан-далното” настояване за държавен суверенитет и “разрушенията, причинени от колективния егоизъм”3. През ноември публикувал “Функцията на Църквата по време на война”:
Църквата не успява да бъде Църква, ако забравя, че нейните членове в една нация имат другари във всяка нация. [Църквата] трябва… да осъди налагането на наказателни мерки и бомбардировките на военните сили от своята собствена нация. Тя трябва да се изправи срещу пропагандата на лъжи и омраза. Тя трябва да бъде готова да насърчи подновяването на приятелски отношения с вражеската нация. Тя трябва да се изправи срещу всяка война за унищожение или заробване и срещу всички мерки, насочени директно към унищожаване на морала на населението…4
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
927
Тези принципи не били популярни, поне не и в правителството на Негово величество или в неговото епархийско паство. Но те били последвани от речи в Камарата на лордовете срещу интернирането на чужденците (август 1940), срещу “унищожителните бомбардировки” (9 февруари 1944) и срещу използването на атомната бомба. |аьтмаккт| Бел не използвал евфемизми за съюзническата бомбена офанзива: