Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
Погледът му се премести към раницата ми, която бях оставил на канапето до мен, и аз веднага сложих ръката си върху нея. Усмихна ми се, усмивката му беше неочаквано невинна. След това за мое най-голямо учудване свали шала с пайети, който покриваше тънките му рамене, и започна да танцува под звуците на музиката — правеше странни пируети, които приличаха на някаква пресилена версия на западните танци, каквито вероятно беше виждал някъде. Пееше с висок фалцетен глас, който от време на време му изневеряваше. Беше едновременно красиво и трогателно да слушаш как гласът на това дете мъж се преплита с песента на Бауи.
Момчето се приближи към мен, като въртеше бедрата си изкусително и заедно с това доста несръчно. Не бях сигурен какво трябваше да направя: да се смея ли, да плача или да избягам.
— Уста! — изгърмя гласът на Хермес откъм отворения френски прозорец, след това той плесна силно с ръце.
Момчето веднага спря да танцува и тръгна намусено към грамофона, за да свали плочата.
Хермес излезе на терасата. Изправих се, за да го поздравя. Беше облечен в бродиран кафтан, а две перлени обици проблясваха сред кичурите на дългата му боядисана коса, около набръчкания му врат се виждаше колие от перли. Приличаше на някакъв съвременен алхимик, който е купил аксесоарите си от безмитен магазин. Той щракна с пръсти и нареди на момчето да се махне.
— Извинявай — започна Хермес, — това глупаво дете иска да стане рокзвезда и да живее в Ню Йорк. Може би въпреки всичко не е напълно лишено от талант. Радвам се да те видя, Оливър. Моля те, седни и допий чая си.
Поставих раницата на масата точно пред него и си поех дълбоко въздух. След това бързо, за да нямам време да променя решението си, я отворих.
— Донесох нещо — казах аз. — Нещо, за което трябва да ми дадеш съвета си на познавач.
Хермес много внимателно извади астрариума от раницата. Разви хартията, в която го бях увил, с такива движения, все едно правеше любов с него. Най-накрая постави астрариума върху стъклената повърхност на масата. След това промърмори нещо, което ми прозвуча като молитва, и се облегна назад.
— Горката Изабела, беше толкова близо до откритието си… — въздъхна той и ме погледна. — Някой друг виждал ли го е?
— Само още един човек и сега той е мъртъв. Предполагам, че е бил убит.
Щях да остана ужасно разочарован, ако очаквах думите ми да впечатлят Хермес.
— Толкова нещастни случаи се случват тези дни. Предпочитам да разглеждам тези злополучни събития като исторически явления. В крайна сметка живеем в епохата на нещастните случаи — отвърна Хермес загадъчно.
Намръщих се. Предполагам, че човек можеше да интерпретира събитията и по този начин. Но това още веднъж потвърди склонността му към мистицизма, който при него беше по-загадъчен и по-първичен, отколкото при Изабела.
— За мен е чест, че си донесъл инструмента тук.
— Надявах се, че ще можеш да преведеш надписите по дисковете — предложих аз предпазливо.
— На всяка цена ще опитам. — Египтологът извади очилата от джоба си. — Има два езика тук, които мога веднага да разпозная — гръцки и вавилонски и, разбира се, йероглифите. Но има и четвърти език, който не ми е познат. Това ще ми отнеме известно време, ще трябва да направя отпечатък от издълбаните букви. Остави инструмента при мен и преводът ще е готов до утре вечерта.
Поколебах се, не исках да оставя астрариума тук през нощта. Напълно осъзнавах, че присъствието му в дома на Хермес може да застраши живота му. Не можех да понеса отговорността за още едно убийство. Пред очите ми се появи мъртвото тяло на Бари, свитите му мъртвешки пръсти и червената ивица през врата му. Вдигнах поглед и видях, че Хермес ме наблюдава внимателно.