Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
Първо ниво — сцената, изобразена на картината. Подът, на който стоят хората, има формата и вида на шахматна дъска.
Второ ниво — лицата, изобразени на картината: Фердинанд, Беатрис, Роже.
Трето ниво — шахматната дъска, на която двама от тях играят.
Четвърто ниво — шахматните фигури, които символизират тримата герои на историята.
Пето ниво — огледалото, което дава обратно отражение на играта и на хората.
Тя огледа резултата и се зае да чертае линии между отделните нива, установявайки само няколко още по-объркващи връзки. Петото ниво съдържаше предишните четири, първото беше свързано с третото, второто — с четвъртото. Очерта се странна фигура, обърната навътре към себе си.
Всъщност, каза си тя, докато разучаваше странната диаграма, само си губя времето. Единственото нещо, което доказваха тези връзки беше, че художникът, чието дело бе „Шахматната партия“, е имал остър и изобретателен ум. Но това ни най-малко не помагаше за изясняването на смъртта на Алваро. Петстотин години след завършването на „Шахматната партия“ той или се бе подхлъзнал фатално във ваната, или някой му беше помогнал да се подхлъзне. Какъвто и да бе резултатът от всички тези стрелки и карета, нито Алваро, нито тя самата можеха да бъдат част от картината, нито пък художникът е можел да предвиди тяхното съществувание. Или пък е можел? В съзнанието й изплува тревожен въпрос. Когато зрителят бъде изправен пред определен набор от символи, какъвто бе случаят с тази картина, той ли беше този, който определяше техния смисъл, или този смисъл съществуваше независимо от него, още от момента на създаването на картината?
Хулия все още чертаеше стрелки и карета, когато телефонът иззвъня. Тя скочи стреснато и загледа телефона, поставен на килима, без да може да реши да отговори или не. Кой би могъл да й се обажда в три и половина сутринта? Нито един от възможните отговори на този въпрос не й се струваше успокоителен. Телефонът продължи да звъни, но тя се раздвижи едва след четвъртото иззвъняване. Тръгна бавно към него, но изведнъж бе обзета от чувството, че ще се почувства много по-зле, ако той спре да звъни, преди тя да е вдигнала слушалката. Представи си как прекарва остатъка от нощта, сгушена на канапето, гледайки плахо телефона в очакване той да звънне отново. Сграбчи яростно слушалката и я вдигна.
— Ало?
Муньос очевидно чу ясно въздишката на облекчение, изтръгнала се от устните й, защото прекъсна обясненията си, за да я попита дали при нея всичко е наред. Ужасно съжалявал, че я буди толкова късно, но мислел, че позвъняването е оправдано. Самият той бил много развълнуван; затова се осмелил да й се обади. Моля? Да, точно така. Преди пет минути задачата внезапно… Ало? Чуваше ли го още? Обясняваше й, че сега вече бе възможно да се каже с абсолютна сигурност коя фигура бе взела коня.
7.
Кой уби рицаря?
Белите и черните фигури сякаш представляваха манихейските разграничения между светлина и мрак, между добро и зло, съществуващи в човешкия дух.