Опасно хоби

По принцип между тях отдавна всичко свърши дори без да се повтори. Но тогава защо при спомена за Карина и единствената им фантастична нощ сърцето на Саша започва да бие тревожно, а в дланите му избива изгарящ огън от силното й и ненаситно тяло?

Господи, през колко съблазни трябва да премине един нормален мъж! И как да ги избегне, като собствената съпруга, да й се не види макар, винаги е далеч с капризите и „аристократизма“, за който прочела в лелините си старинни книги. Все е в чужбина, а там без мъжа си изобщо не усеща студ. Тук пък най-добрият ти приятел е готов да ти подпали чергата, е, в преносен смисъл. Понеже Карина е твърде… знойна жена и мнооого… Но си има закони на професията — никога не смесвай служебните възможности с личните! Но… Точно това „но“ е първата крачка към пълната деградация и разпадане на личността. Боже, как добре знаеше това Александър Борисович Турецки. А Саша го е забравил. И колкото повече разпалваше у себе си протест уж срещу наивното предложение на Слава, толкова повече му се искаше да се предаде час по-скоро, да вдигне и двете си ръце и… и бавно да ги сложи върху матовите, полегати рамене на Карина…

Дяволско видение! Да не е от кюфтетата на Нинка?

— Саша, стига си се преструвал! — засмя се Грязнов. — Никой не те бие по главата да паднеш в леглото. Още повече че не си я виждал две години и може да не я познаеш… Даа… Разцъфтяла е като младо момиче!… Стига вече. Колко е часът? Минава един? Настъпва времето на крадците. Готви се…

Слава взе слушалката на радиотелефона, набра номера. Усили звука.