Нескопоското [ЛП]

Не можеше да се каже, че за тази седмица, през която Трикс се беше превърнал в беглец и изгнаник, много беше пораснал. Също така, не можеше да се каже, че беше пораснал малко. Погледът му обаче беше станал по-сериозен, а извивката на устните — по-твърда. Беше си останал предишното момче, но не беше момчето от двореца.

На влизане в Дилон, Трикс беше абсолютно уверен, че веднага щом пристигне в къщичката на Лапад, ще падне от умора и ще заспи. Може би, само щеше да хапне малко от набраните по пътя ябълки и толкова… Но след като се изми и преоблече, изведнъж усети, че силите му са се върнали и изобщо не му се спи. Прииска му се да се разходи и да разгледа града. Той погледна куртката си, която мълчеше обидено, въздъхна и я наметна върху раменете си. В джоба нещо шаваше.

— Пази къщата! — строго заповяда той на огъня — пазач и заключи след себе си портичката. — Аз ще се върна скоро.

Огънят не се нуждаеше някой да го наставлява и му беше абсолютно безразлично дали Трикс ще се върне или не. А феята Аннет Трикс се стараеше максимално да игнорира.

Трикс излезе на улицата и се огледа.

Той вече беше разбрал, че тази улица на края на града, на склона на хълма, някога е била застроена с тези извънградски къщи, където се е живяло през лятото или в събота и неделя, за кратък отдих от градската суетня или по време на гостуванията през лятото. Затова къщите не бяха големи и повечето бяха необитаеми, само тук-таме се разхождаше по някое огънче-пазач. Хора не се забелязваха. Градът вече се беше разпрострял и дотук, но въпреки това, улицата си беше останала крайна и беше много тиха.

Можеше да слезе надолу, към реката, където на шумната крайбрежна улица по цели нощи се разхождаше градът и където търговците предлагаха на минувачите ядене и напитки, а фокусниците и акробатите се стараеха да изкарат по някоя и друга пара.

Можеше да отиде нагоре по тъмната улица, където само тук — там на ъглите горяха фенери. Можеше да се изкачи до богатата градска част, а може би и до княжеския дворец.

А можеше и да се върне, разбира се. И да легне да се наспи, въпреки всичко. В къщата, Трикс беше намерил две напълно прилични останки от свещи и две книги — „Енциклопедия на заблудите за начинаещи магьосници“ и „Хрониките на княжество Дилон“.

Трикс се замисли и наведе глава.

— Аннет?

— Мили? — феята мигновено показа глава от джоба. — Искаш да ти потанцувам ли? Луната още не е изгряла…

Дори и да беше сърдита затова, че през целия път беше стояла в джоба, феята не го показа.

— Ами, аз се чудя, накъде да тръгна… дали към крайбрежната улица? Или нагоре? Или да си остана вкъщи?

— С теб, Трикс, навсякъде е хубаво!

— Може би, ще ме посъветваш…