Хладнокръвна ярост [bg]

Разположените между дърветата прожектори и лампи създаваха нощен пейзаж, на който от Дисниленд много биха се зарадвали. Пред къщата бе паркиран огромен буик. Със заден прожектор и цяла гора от антени.

Рамп отвори вратата, облечен в син блейзър, сиви панталони и синя риза със съвършено изгладена яка. Въпреки доброто облекло изглеждаше уморен.

— Докторе.

Без ръкостискане този път. Той тръгна бързо пред мен, оставяйки ме аз да затворя вратата.

Пристъпих в антрето. Пред зелената стълба бе застанал още един мъж и разглеждаше перилата. Приближих се и той вдигна поглед. Измери ме от горе до долу.

Малко над шестдесетте, малко под метър и осемдесет, опънато напред шкембе, рядка посивяла коса, месести черти, изпълващи широко лице с цвят на недопечен сладкиш. Бе облечен в сив костюм, кремава риза и връзка на черни и сиви ивици. Значка с американското знаме на ревера. Пейджър на колана. На краката — обувки някъде около четиридесет и пети номер.

Продължи да ме оглежда.

Рамп се обади:

— Докторе, това е нашият началник на полицията Клифтън Чикъринг. Началник, доктор Делауер, психиатърът на Мелиса.

Първият поглед на Чикъринг ми подсказа, че са говорили вече за мен. Вторият ми подсказа какво му е мнението за психиатрите. Дойде ми наум, че ако му кажа, че съм психолог, това не би променило нещата кой знае колко, но въпреки това му го казах.

Той каза:

— Докторе.

Двамата с Рамп се спогледаха. Полицаят му кимна. Рамп гневно ме изгледа.

— Защо, по дяволите — каза той, — не ни казахте, че онова копеле се е върнало?

— Маклоски?

— Да знаете някое друго копеле, което иска да направи нещо на жена ми?

— Мелиса ми каза за него съвсем поверително. Трябваше да уважа желанието й.

— О, боже!

Рамп ми обърна гръб и започна да крачи из антрето.

Чикъринг се намеси:

— А да посочите някаква причина защо момичето е искало да бъде поверително?

— Защо не попитате нея?

— Попитах я. Тя отговори, че не искала да безпокои майка си.

— Значи знаете отговора.

Чикъринг изхъмка и ми хвърли поглед, който заместник-директорите в училище пазят за непослушните тийнейджъри.

— Би могла да каже на мен — каза Рамп, заковавайки се на място. — Ако знаех, можех да се погрижа за нея, за бога.

Казах:

— Има ли някакво доказателство, че Маклоски е замесен в изчезването?

— Исусе Христе! — възкликна Рамп. — Той е тук, нея я няма! Какво още искате?

— Но той е в града от шест месеца.