Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървава разходка [bg]
Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава разходка [bg]

Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:

В Западен Лос Анджелис са извършени няколко потресаващи убийства. Несвързаните думи на един от дългогодишните пациенти на психиатрията „Старкуедър“ сякаш ги предсказват. На пръв поглед между жертвите няма нищо общо, но детектив Майлоу и неговият сътрудник д-р Делауер имат друго усещане. По пътя към истината двамата професионалисти попадат в капан от семейни тайни, мъст, омраза и коварство както между стените на психиатрията, така и по улиците на Ел Ей, където смъртта, наркотиците и сексът понякога се превръщат в стока.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 179
Перейти на страницу:

— Най-вече обичаше да чете и да гледа филми — допълни Ърнестин. — Няма значение какво ставаше край нея, тя винаги успяваше да намери свободно време за себе си.

— Извинявайте — каза Роб Рей.

Като се надигна с труд, той се повлече към банята. Ние тримата изчакахме, докато вратата зад него се затвори. През дървото се чу шум от течаща вода.

Мисис Арджънт заговори тихо и поверително:

— Толкова трудно го изживява! Когато Клеър растеше, децата му се подиграваха. Жестоки деца! Той просто си е такъв огромен, понякога яде по-малко и от мен. — Тя спря, сякаш ни предизвикваше да оспорим казаното. — Той е чудесен мъж. Клеър никога не се е срамувала от него, никога не се е отнасяла към него другояче, освен с уважение. Тя винаги се гордееше със семейството си, няма значение какво… — Тя внезапно млъкна. Изчаках дали няма да каже нещо повече. Устните й се свиха навътре. Докато ги хапеше, брадичката й се разтрепери. — Той е всичко, което имам сега. Тревожа се как ли ще му се отрази…

Още едно пускане на водата. След няколко секунди вратата се отвори и оттам се показа голямата глава на Роб Рей. Той повтори трудното си излизане и отново провлече стъпки към леглото. Когато накрая седна, каза:

— Не бих желал да си помислите, че Клеър е била странно дете, което е стояло през цялото време заключено в стаята си. Тя беше упорита, грижеше се сама за себе си, никога не се забъркваше в нищо лошо. Оня трябва да е бил някакъв насилник, някакъв маниак! — Сега заговори малко по-високо, с повече сила, сякаш се бе заредил с гориво. — Клеър не беше глупачка — продължи той. — Клеър знаеше как да се погрижи за себе си — би трябвало да знае!

— Защото е живяла сама ли? — попитах аз.

— Защото… Да, точно така. Моето малко момиче беше независимо!

По-късно, когато с Майлоу седяхме в едно кафене в Ла Тихера, аз казах:

— Толкова голяма болка!

— О, човече! — отговори Майлоу. — Те изглеждат добри хора, но говорят врели-некипели. Държат се така, сякаш са щастливо семейство, въпреки че Клеър никога не си е направила труда да заведе съпруга си при тях, никога не им се е обаждала. Тя ги е отрязала, Алекс. Защо?

— Нещо, което майката каза, ме накара да се замисля за семейния им хаос. Тя три пъти използва фразата „независимо от всичко, което ставаше около нея“. Като подчерта, че Клеър се е справяла добре. Може би е имало някакви неразбории. Но те със сигурност няма да ти кажат нищо. Всичко, което им е останало сега, са хубавите спомени. А и защо онова би могло да има някакво значение?

Той се засмя:

— Значи съвсем внезапно миналото стана неуместно?

— То винаги е уместно за нечий живот — отговорих аз. — Но може би няма нищо общо със смъртта на Клеър. Аз поне не виждам връзка.

— Някой маниак, както каза старецът.

— Той и жена му може да крият семейните си тайни, но не мисля, че искат да ти пречат — казах аз. — Клеър от години е напуснала дома си. Смятам, че в Лос Анджелис се крият повече отговори, отколкото в Кливланд или Питсбърг.

Майлоу погледна край мен към касата и махна за келнер. С изключение на двамата шофьори на камиони със зачервени очи, седнали в отделни сепарета, ние бяхме единствените клиенти.

Келнерката дойде — млада, гъгнива, готова да ни обслужи. Когато си тръгна с нашата поръчка за сандвичи, аз казах:

— Ако е израснала в едно разбито семейство, а след това е пожелала животът й като възрастен човек да бъде спокоен, тогава празните стаи придобиват повече смисъл. Но как са допринесли да се превърне в жертва, това не знам.

Майлоу почука с нокът по един от предните си зъби.

— Само размерите на таткото са достатъчни, за да подействат разрушително. Децата са се подигравали с него и Клеър е трябвало да се справя с това положение.

Той отпи от кафето си, вперил поглед навън през витрината на кафенето. Един невидим пътнически самолет прелетя над сградата и я разтърси.

— Може да е и това — отговорих аз. — Фактът, че е пораснала край него, навярно я е карал да се чувства по-удобно в присъствието на хора, които са по-различни. Но когато е станало въпрос за личния й живот, тя е прокарала ясна линия: никакви скандали, никакви бъркотии. Избягала е в самотата също както когато е била дете.

Келнерката донесе сандвичите. Тя придоби разочарован вид, когато Майлоу й каза, че няма да поръчаме друго. Той отхапа от воднистата си шунка, аз се заех с моя хамбургер. Малък, мърляв, с цвят на засъхнала кал. Побутнах го встрани. Единият от шофьорите остави парите на масата и излезе през вратата на кафенето с накуцване.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)