![Разплата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/5/razplata-bg-download.jpg)
Разплата [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-120-7
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разплата [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че не се дразниш от това, което каза този глупак Спенсър?
— Дразня се, но нямам намерение да си губя времето, мислейки за това. И те съветвам да постъпиш по същия начин. Ние двамата с рижия ми приятел ще им покажем как се води разследване на убийство. А това е най-доброто отмъщение, приятелю.
23.
— Аз съм офицер от полицията — каза спокойно Карол. Тони долавяше потискания гняв, на който тя не позволяваше да излезе на повърхността. — Винаги съм съпроводена от полицейски ескорт — имам предвид хората от собствения си екип.
Настана дълго мълчание. Тя сви устни и видимо изправи рамене.
— Не, разбира се, че те не влизат вкъщи с мен. Но предполагам, че вие ще осигурите охрана за доктор Хил?… Неговата къща е разделена на два апартамента. Той живее на горния стаж, а аз — на долния. — Тони можеше да предположи какво усилие струваше на Карол да коментира подробности от личния си живот пред Пиърс Ламбърт. — Нима един и същи екип не е в състояние да наблюдава две врати в една и съща сграда? Доколкото знам, сега на всички ни се налага да избягваме излишни разходи? — Отново мълчание. Карол започна да барабани с пръсти по бюрото и притвори очи. — Благодаря, господин Ламбърт.
Разговорът приключи.
— Шибани бюрократи — каза Карол.
— Кажи ми, че си приела да ти осигурят охрана — каза Тони.
— Бих ти го казала, но би било лъжа. Помести се, за да мога да стигна до шкафа.
Тони послушно плъзна стола си встрани, за да може тя да бръкне в чекмеджето, където се намираше тайникът й с водката. Карол извади една бутилчица и я плисна в чашата с кафе, с която бе влязла в кабинета. Седна на посетителския стол и го загледа мрачно.
— Е? Нали чу какво казах. Погледни само навън — тя посочи към външното помещение отвъд стената с щорите. — Тук е тъпкано с ченгета, няма как Ванс да се добере до мен, докато съм на работа.
— Той е успял да се измъкне от затвора, без някой да го спре. А сега изглежда, че се е изпарил. Добро постижение за мъж с добре познато лице и изкуствена ръка.
— За бога, Тони! Ванс няма да влезе тук и да ме убие. А когато съм у дома, хората, които ще охраняват теб, могат да хвърлят по едно око и на мен. Може ли сега да престанем да говорим за това?
Тони сви рамене.
— Щом така искаш.
— Искам.
— Добре — той се взря в компютъра и започна да затваря страниците, които вече беше минимизирал, когато Карол влезе, за да говори с Ламбърт. Само това липсваше, тя да разбере по какво работи той. — В такъв случай смятам да се прибера у дома. Пиърс каза, че моите ангели хранители ме чакали долу в приемната. Така че занапред няма да се налага да вися тук.
— Няма да се бавя много. Искаш ли да ме почакаш и да се приберем заедно?
Той поклати глава и стана.
— Колата ми е тук. А пък ме чака и много работа.
„Работа, която би те вбесила сериозно“.
— О! — възкликна Карол учудено. — А пък аз си мислех, че ще можем да поговорим за преместването. За моето преместване. Трябва да реша какво да правя с излишните мебели. Защото твоята къща е напълно обзаведена, а има само едно-две неща, които бих искала да взема със себе си. Най-вече леглото си. Обичам това легло.
Тони се усмихна.
— Вземи го със себе си тогава. Онова в твоята стая така или иначе е направо чудовищно. Мога да го продам, или да го подаря, или да го сваля в гаража, за да има какво да сложа в стаята, когато ти дойде до гуша да живееш с мен и поискаш отново да останеш сама.
Той и хвърли плах, тревожен поглед, очаквайки тя да каже нещо, което да го успокои.
Тя разроши с пръсти косата си — и без това разчорлена, сега вече кичурите й щръкнаха на всички страни.
— Не ми се вярва да се стигне дотам — и нейната усмивка беше неуверена. — В продължение на много години и двамата правехме много малки крачки един към друг. Нито един от нас не предприема нещо по отношение на другия, ако не е стопроцентово сигурен в изхода. Не виждам как това би могло да свърши зле.