Ези печели [bg]

— Аз съм Мат Хамънд — каза по-възрастният, — а това е колегата ми Рос Травис. Вероятно си спомняте, че се видяхме преди известно време в дома ви.

— Когато твърдяхте, че сте от Бреговата охрана — каза Алекс по-спокойно, отколкото се чувстваше.

— От ЦРУ сме — каза Хамънд и извади значка. — И се надявахме, че ще можете да ни помогнете с една задача, по която работим в момента.

Задача, а не разследване, помисли си Алекс. Във филмите при подобни ситуации първите думи на престъпниците не бяха ли «Искам да говоря с адвоката си»? Но той не беше престъпник и затова премълча. Следващото изречение на Хамънд го свари абсолютно неподготвен.

— Надяваме се, че ще пожелаете да работите с нас, господин Карпенко. — Алекс отново си помисли за първата им среща. — През последните шест месеца — продължи Хамънд — двама наши агенти ви наблюдават денонощно как работите като куриер за човек, известен като Иван Доноков, когото следим от известно време.

— Но Иван ме увери, че не се занимава с наркотици — каза Алекс.

— И това е самата истина — потвърди Хамънд.

— С какво тогава? — попита Алекс, напрежението му растеше.

— Доноков е старши служител на КГБ и ръководи мрежа от агенти в цялата страна.

Последва дълго мълчание. Накрая Алекс каза:

— Но той мрази комунистите повече и от мен.

— Знаел е, че искате да чуете точно това.

— Но ние се запознахме на партия шах…

— Това, че Доноков седеше сам пред дъската, когато за първи път отидохте на Площада на играчите, изобщо не беше случайност — каза Травис.

— Но откъде би могъл да знае, че…

— Смятаме, че е научил от майор Поляков, след като вие и майка ви сте избягали от Ленинград.

— Но той не знаеше, че мога да играя шах, а и… — Алекс млъкна насред изречението.

— Вероятно приятелят ви Владимир му е подал тази информация — каза Хамънд.

Отново последва дълго мълчание.

— Ама че глупак съм бил — промълви Алекс.

— Ако трябва да сме честни, Доноков е стара пушка и се занимава с това от много време, а и след като сте му станали длъжник, вие сте били склонен да повярвате на всяка негова дума.

— В Ленинград ли ще ме върнете?

— Не, това е последното място, на което бихме искали да сте — каза Хамънд.

— Тогава какво очаквате от мен?

— Като начало нищо прекалено ангажиращо. В края на краищата не искаме приятелят ви Доноков да научава, че сме го взели на прицел. Продължавайте да доставяте съобщенията му и от време на време някой от агентите ми ще се свързва дискретно с вас. Просто му казвайте какво е съобщението и след това продължавайте да си вършите работата както обикновено.

— Но Иван не е глупак. Няма да му отнеме много време да се усети и тогава ще ме захвърли като горещ картоф.

— Или по-лошо — каза Хамънд. — Защото искам да сме наясно, че животът ви ще бъде изложен на опасност, ако Доноков открие, че работите с ЦРУ.