Съпругата на губернатора [bg]

Върнах се на дивана, налях си още един пръст уиски и вдъхнах аромата му — смесица от дим и торф. По спортния канал предаваха избрани моменти от поредните загуби на „Чикаго Къбс“. Погледах няколко минути, после отново отидох в кухнята.

— Ако ще се мотаеш тук, поне да ти намеря някаква работа.

— Изцяло съм на твое разположение.

— Извади черната тенджера за паста. Намира се в шкафа, най-отгоре.

Напълних тенджерата с вода, посолих я и я сложих да заври. Карън оваля месото в брашно, яйца и галета, после го запържи в плитък тиган, докато стана златисто. Аз опитах соса.

— Как е?

Тя обърна пържолите и нагласи огъня под тигана.

— Супер.

Карън посочи тавата за печене, която бе сложила на барплота.

— Моля те, залей я с малко от соса.

Аз го направих и Карън прехвърли пържолите от тигана в тавата, добави още сос и покри всичко с резени моцарела, пресен босилек и настърган пармезан. Накрая бутна тавата във фурната.

— След петнайсет минути ще е готово.

— Изглежда доста добре.

— Благодаря. Извади чинии и прибори. — Тя кимна към съответните шкафове. — И избери виното. В барчето трябва да има няколко бутилки.

Намерих приборите и отворих едно червено вино. Карън пусна спагетите във врящата вода и ги разбърка. След десет минути издрънка звънче. Тя извади пилето от фурната и го постави върху капака на печката. Спагетите бяха изцедени от горещата вода, отнякъде се появи и зелена салата. Тя внесе някои последни допълнения и вечерята бе готова. Ядохме на барплота. Пилето беше перфектно, сосът — божествен. Или може би аз не бях вкусвал нормална храна от седмица и половина. Нахвърлих се като невидял. Карън опитваше оттук-оттам и отпиваше от чашата си с вино.

— Извинявай — казах й аз. — Май съм по-гладен, отколкото си мислех.

— Моля ти се! Това е комплимент за готвача.

— Къде си се учила да готвиш така?

— От телевизията. От книги. Не е трудно. Освен това ти помага да не мислиш за кофти неща.

— Какви по-точно?

— Ами… такива. За всичко и нищо.

Забелязах напрегнатата й усмивка и се зачудих какво означава.

— Още малко?

— Разбира се.

Допълних чашата й.

— Боли ли? — попита тя, като посегна и докосна ръката ми.

— Не е толкова зле, колкото изглежда.

— Не изглежда никак добре. — Тя си отряза парче пиле и го сдъвка. — Няма ли да ми кажеш как се случи?

— Не.

— А няма ли да ми разправиш за Рей?

— Не. — Откъснах залък хляб и го натопих в червения сос.

— Но мислиш за него, нали?

— Честно ли да ти отговоря? В момента си мисля само за тази страхотна вечеря. И за прекрасната компания.

В стаята настана тишина, ако не се смяташе стърженето на приборите по порцелана.

— Беше ме помолил да се оглеждам за хора, които могат да дойдат във фондацията от компания на име „Бийкън“.

Главата ми се изправи като на пружинено човече.

— И?

— Те още ли имат отношение към случая, по който работиш?

— Това не е игра, Карън. Наистина ли дойде някой?