Децата на Юда [bg]

— Аз гарантирам за нея — каза Бен Ръш, като се присъедини към тях в тесния коридор. — Всичко е наред, Кобет. Тя разследва случая.

— Мислех, че полицията разследва — отвърна пазачът, недоволен, че пренебрегват нарежданията му.

— Тя е частен детектив. Докладва директно на професора.

Ръш я хвана под ръка и я отведе.

— Само дето това би било велик фокус в момента — мрачно промърмори той.

— Някакви новини за него? — попита Кенеди засрамена, че не бе звъннала в болницата.

Но пък оцеляването й беше номер едно в нейния списък.

— Нищо хубаво. Лорейн звъня в болницата десетина пъти. Не й казват много, защото не е член на семейството, но изглежда им е доста трудно да го стабилизират. Ченгетата са из цялата сграда, но не ни обръщат никакво внимание. Господин Торндайк е все още упоен, а Валъри Парминтър замина на някакъв семинар, така че никой не взима решения за нищо. Наоколо има само полицаи и кокошки без глави. Лорейн ще ти осигури дневен пропуск, а нататък — ще видим.

Ръш я поведе през лабиринт от коридори и стълбища и накрая излязоха във фоайето. Лорейн седеше на рецепцията, притиснала ръце към главата си, и хлипаше горко.

Изглеждаше неспособна да състави пълно изречение, но от откъслеците, които успя да промълви, Кенеди разбра, че Емил Гасан е мъртъв. Причината бе комбинация от отравяне и загуба на кръв, и двете усилени от неидентифицирания алкалоид по острието на ножа на Алекс Уелс. Валъри Парминтър не отговаряше на телефона си и може би също бе мъртва, изплака Лорейн. Може би всички бяха мъртви. Ръш включи телефонния секретар да приема съобщения, а Кенеди се зае да успокои разстроената жена. Припомни си разпитите на персонала и предложи на Лорейн да намери Алън Шол, следващия по ранг, и да му съобщи, че той ще е шефът за деня.

Всички тези действия й помогнаха да потисне собствените си емоции, докато се почувства способна да се справи с тях. Още в мига, в който Гасан бе ранен, тя знаеше, че е възможно да умре, така че не бе изненадана. Но пък изпитваше ужасно чувство за вина и срам, че бе позволила това да се случи. Гасан бе загинал заради немарливостта й. Тъпо и без да мисли, тя бе заложила капан за заек и се бе оказала неподготвена, когато улови тигър.

След като Лорейн си тръгна, Ръш се завъртя към Кенеди.

— Не можем и да припарим до бюрото на Алекс Уелс — съобщи й той. — Полицията прибра всичко и го отнесе, после опаковаха и бюрото. Увиха го в оня дебел найлон, който използват на летищата за съдрани куфари. А върху всичко това има и полицейска лепенка.

Кенеди се насили да разсъждава практично.

— Ами компютърът му? — попита тя.

— Първо него взеха.

— А шкафчето му?

— О, да. Няколко стъпки пред нас са.