Разбери сам [bg]

Барът се появи на вратата и ми се озъби:

— След малко ще дойде и твоят ред, приятелю — каза той, — но няма да стане толкова лесно. — Обърна се към Дедрик, който го гледаше: — Хайде, отведи го! Внимавай какво ще направиш. Ако ти създава неприятности, застреляй го.

— Не искаш от мен да го закарам сам, нали?

— Защо не? Аз трябва да се справя с Макси. Налага се да се махнем. Какво те тревожи? Застреляй го, ако се опита да се държи неприлично!

— И по петите ми да тръгнат ченгетата?

— Ще ги застреляш и тях — каза Барът и се изсмя.

Дедрик се поколеба, а после сви рамене.

— Дай ми едно палто да му покрия ръцете. Ще го върна, след като го зарежа.

Барът влезе в спалнята и след миг се показа с леко палто в ръце. Дедрик ме изправи.

— Ще използвам твоята кола. Едно погрешно движение и ще ти пръсна черепа.

Барът метна палтото върху раменете ми и омота с копринен шал устата ми, за да скрие лепенката.

— Няма да се видим повече, Малой — заяви той. — Може би аз ще те видя, но не и ти мен — бутна ме към Дедрик. — Вървете.

Дедрик ме хвана за ръката и ме изведе в коридора.

Никой не ни видя, когато влязохме в асансьора. След като се смъкнахме на партера, Дедрик опря пистолета в ребрата ми.

— Не забравяй — едно погрешно движение и ще отнесеш куршума — изсъска той, а по лицето му се стичаше пот.

Тръгнахме през фоайето. Избута ме по килима към предния вход, а после надолу по стълбите към буика.

По алеята вървяха две момичета. Погледнаха ни разсеяно, подминаха ни и влязоха във фоайето.

Дедрик отвори задната врата.

— Качвай се!

Докато се навеждах, за да вляза в колата, Дедрик ме удари с дръжката на пистолета по главата.