Последните дни на Кондора [bg]

Политна през отворената врата на влака на метрото и се строполи върху оранжевия килим.

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!

ДУМ! Кондора стреля за трети път с 45-калибровия си пистолет през затворената метална врата на влака надолу към краката на падналия на пода мъж.

И този влак отлетя с грохот от спирката.

Мъж и жена, проснати върху червените плочки на перон в метрото.

Фей първа се изправи. Извади втория си пистолет, огледа горния перон… Няма видима заплаха!.. и бързо се приближи към Кондора да му помогне да се изправи.

— Дано последният ти изстрел да му е отворил нова дупка на задника — подметна тя.

— Асансьора — задъхано каза Кондора.

Тя видя, че вратата се е затворила, и натисна копчето.

Оранжевата врата се плъзна и се отвори.

— Понякога можеш да избереш единствено в кой капан да влезеш — отбеляза Кондора.

Фей му помогна да влезе в клетката.

Натисна копчето с надпис „Улица“.

Насочи пистолета към изхода на клетката, докато голямата сивкава пещера не изчезна зад плъзгащите се врати, оранжеви отвън, но тук вътре, в клетката — мътни сивкави огледала, в които се виждаше налудничавото отражение на Фей, задъханата чудатост на Кондора.

Тласък и асансьорът ги понесе нагоре.

— Горе на ескалаторите ще има най-малко още един — каза тя, отпуснала пистолет до тялото си. Сърцето й блъскаше като лудо под бронебойната жилетка.

— Според теб никой ли не е повикал кавалерията? — попита Кондора.

— Чия кавалерия? — промърмори Фей.

Тласък. Подскок. Спряха.

Фей застана от едната страна на вратата на асансьора.

Кондора — от другата.

На втората среща в хладната синя вашингтонска нощ Хедър и Маркъс, проницателни като всички останали двайсет и четири годишни, стояха на улицата близо до спирката на метрото, до асансьора, който е на двайсетина метра от ескалаторите — идеално място за вашингтонската екологична програма „Сподели велосипед“, със стойки за велосипеди и оранжеви колела, които можеш да наемеш и после да върнеш, идея на Маркъс, която Хедър се надяваше той да не е заимствал от някое списание или от сайт със съвети за „идеалната среща“; срещнаха се до стойката за велосипеди по средата между новите си служби в центъра на града, с работни дрехи, но какво толкова, млади са и са в достатъчно добра форма, за да не се изпотят, докато стигнат до брега на Потомак, тя му позволи да й купи сандвич с риба от едно ресторантче-кораб, привързано за дървен пристан, седнаха на пейките и гледаха как закотвените яхти се поклащат в широката сива река, докато слънцето залязва и чайките пищят, а Маркъс попиваше всичко, което Хедър бърбореше, и подметна само едно-две не толкова умни неща, после се върнаха с колелата близо до мястото, където живееше тя, и сега стояха там, смутени, всеки се опитваше да отгатне какво ще направи другият, защото макар това да е само втората им среща… е, сещате се… само дето нямат много общо помежду си, въпреки че се харесват, затова вместо да заключат велосипедите за стоманената стойка, те протакат и наблюдават как се случва нещо странно в горния край на ескалаторите, където двайсетина човека стоят и обсъждат дали да слязат долу, какво е онова в основата на ескалаторите и видяхте ли онези проблясъци, чухте ли изстрелите, хората вадят мобилните си, снимат, обаче Хедър и Маркъс не виждат нищо, оглеждат само онзи превъзбуден тип с тренчкота до ескалаторите и…