Котка сред гълъбите

— С ваше разрешение — отвърна Еркюл Поаро, като отиде до вратата, отвори я и погледна навън. Затвори я с широк замах. Върна се сияещ.

— Сами сме — загадъчно каза той. — Можем да говорим.

Мис Булстрод го погледна, после отправи поглед към вратата, след това отново към него. Вдига вежди. Той отвърна на погледа й без да трепне. Мис Булстрод леко наведе глава. Сетне отново възвърна енергичността си и каза:

— Хайде, Джулия, да чуем.

Джулия започна да разказва. За размяната на тенис ракетите, за тайнствената жена. И накрая как е открила съдържанието на ракетата. Мис Булстрод се обърна към Поаро. Той леко кимаше с глава.

— Мадмоазел Джулия каза цялата истина — потвърди той. — Аз се погрижих за онова, което тя ми донесе. То е на безопасно място в банката. Смятам, че не е необходимо да се страхувате от по-нататъшни неприятности тук.

— Разбирам — каза мис Булстрод. — Да, разбирам…

— Тя замълча за миг, а сетне попита. — Мислите ли, че е разумно Джулия да остане тук? Няма ли да е по-добре да отиде при леля си в Лондон?

— О, моля ви — намеси се Джулия. — Нека да остана.

— Значи тук ти харесва? — попита мис Булстрод.

— Много — отвърна Джулия. — Освен това стават толкова вълнуващи неща.

— Те не са нормално явление за „Медоубенк“ — сухо отбеляза мис Булстрод.

— Мисля, че Джулия вече е извън опасност — каза Еркюл Поаро и погледна към вратата.

— Струва ли се, че разбирам — потвърди мис Булстрод.

— Но въпреки това — продължи Поаро — трябва да бъдем дискретни. Нали разбираш, какво означава дискретност? — добави той, като погледна към Джулия.

— Мосю Поаро иска да каже — започна да обяснява мис Булстрод, — че би желал да си държиш езика зад зъбите за онова, което си намерила. Да не казваш на другите момичета. Можеш ли да мълчиш?

— Да — отговори Джулия.

— Разказът ти за онова, което си намерила в тенис ракетата през нощта, ще се хареса много на приятелките ти — продължи Поаро. — Но имам сериозни основания, поради които те съветвам да не казваш никому нищо.

— Разбирам — повтори Джулия.

— Мога ли да ти се доверя, Джулия? — попита мис Булстрод.

— Можете да ми се доверите — отговори Джулия.

— Честен кръст.

Мис Булстрод се усмихна.

— Надявам се, че майка ти скоро ще се прибере — каза тя.

— Мама ли? О, и аз се надявам.

— Разбрах от инспектор Келси — продължи мис Булстрод, — че полагат максимални усилия да се свържат с нея. За нещастие автобусите в Мала Азия закъсняват безпричинно и не спазват разписанието.

— Но на мама мога да разкажа, нали? — попита Джулия.

— Разбира се. Ами, Джулия, това е всичко. Тичай сега навън. Джулия излезе и затвори вратата след себе си. Мис Булстрод погледна изпитателно Поаро.

— Мисля, че ви разбрах правилно — каза тя. — Направихте нарочно представление, че затваряте вратата, а всъщност я оставихте леко открехната.