След погребението
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #29
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петрушка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След погребението». Краткое содержание книги:
Джордж се засмя и подметна злобно:
— Да не би някой да си избере по-скъпа мебел от друг. Сюзън също се изсмя.
— О, предполагам, че всичко е оценено предварително. И все пак оценката за легализиране на завещанието винаги е по-ниска, отколкото пазарната стойност. Аз самата много бих желала да имам един-два предмета за спомен от основоположника на семейното богатство. Още повече, че би било много забавно да сложа тук някоя от онези толкова абсурдни и все пак прелестни вещи от викторианската епоха. Ще ги разположа така, че да изпъкват. Този период отново идва на мода. В гостната имаше една зелена малахитова масичка. Може да се превърне в център на цветно петно. Или да речем кафеза с препарирани колибри, или една от онези корони, направени от восъчни цветя. Нещо такова — просто като акцент — ще е много ефектно.
— Вярвам на вкуса ти.
— И ти ще дойдеш, предполагам.
— О, да, там ще съм. Ако не за друго, то поне за да е честна играта.
Сюзън се засмя.
— Да се обзаложим ли, че ще се разрази семейна свада? — подхвърли тя.
— Вероятно и Розамънд ще поиска малахитовата ти масичка за декор.
Сюзън се намръщи. Тези думи не я развеселиха.
— Виждал ли си скоро Розамънд?
— Не съм виждал красивата братовчедка Розамънд, откакто пътувахме заедно в трета класа на връщане от погребението.
— Аз я срещах един-два пъти… Видя ми се… видя ми се странна…
— Какво й е? Може би се опитва да мисли?
— Не. Изглежда… угрижена.
— Угрижена за това, че е наследила много пари и може да постави някоя абсолютно скандална пиеса, в която Майкъл да се прави на шут?
— О, вече напредват и пиесата изглежда наистина ще е скандална. Току-виж успели. Майкъл е много добър, известно ли ти е? Той умее да прекрачи рампата, или как му казват там, и да установи контакт с публиката. Не е като Розамънд — красива аматьорка.
— Бедната красива аматьорка Розамънд!
— Не я мисли за чак толкова глупава. Понякога проявява изключителна наблюдателност и казва такива неща — да се чудиш как ги е забелязала. Направо ме стъписва.
— Също като нашата леля Кора…
— Да…
И двамата моментално бяха обзети от чувство на неловкост, извикано сякаш от самото споменаване на името Кора Ланскне.
Джордж отново се обади, но вече с тон на подчертано нехайство.
— Като стана дума за Кора, та се сетих за онази нейна компаньонка. Струва ми се, че трябва да направим нещо за нея.
— Да направим нещо? Какво имаш предвид?
— Ами, от нас зависи, така да се каже. Кора е наша леля, та ми хрумна, че тази жена може да не си намери лесно друга работа.
— Това ти хрумна, на теб?
— Да. Хората си пазят кожите. Може да не си помислят непременно, че тази Гилкрист ще ги погне със секирата, но най-малкото в дъното на съзнанието им ще се е загнездил страхът, че тя носи лош късмет. Хората са суеверни.
— Удивително е, че си разсъждавал по въпроса, Джордж. Какво разбираш ти от тези неща?
Джордж й отвърна сухо:
— Забравяш, че съм адвокат. Срещам се и с необичайни и нелогични страни от живота. Та това, което искам да кажа, е, че ние трябва да направим нещо за тази жена. Да й отпуснем малка издръжка, за да преживява, или пък да й намерим някаква канцеларска работа, стига да може да я върши. Мисля, че сме длъжни да поддържаме връзка с нея.
— Не се тревожи — рече Сюзън. Гласът й бе сух и ироничен. — Аз се погрижих. Тя е на работа при Тимъти и Мод.
Джордж й се стори силно изненадан.
— Слушай, Сюзън. Мислиш ли, че е разумно?
— По-добро не можах да измисля, поне засега. Джордж я погледна изпитателно.
— Твърде самоуверена си, не мислиш ли? Знаеш какво правиш и съвсем не съжаляваш.
Сюзън отвърна безгрижно:
— Който съжалява, си губи времето.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Майкъл подхвърли на масата писмото към Розамънд.
— Какво ще кажеш?
— О, ще отидем. Не мислиш ли, че трябва да отидем?
Майкъл отвърна бавно:
— Защо не?
— Може да има хубави бижута… Всичко останало в къщата е направо отвратително — препарирани птици и восъчни цветя — уф!
— Да. Прилича на мавзолей. Всъщност бих искал да направя една-две скици — особено в големия салон. Например камината и онова канапе със странна форма ще са идеални за „Странстванията на баронета“ — ако възстановим постановката.
Той стана и погледна часовника си.
— Това ми напомня, че трябва да се отбия да видя Розенхайм. Не ме чакай — ще се върна късно тази вечер. Ще вечерям с Оскар и ще обсъдим въпроса за евентуалната нова постановка и как се връзва с предложението на американците.