Обсебването на Елейзабел Крей
- Автор: Удинг Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Хинкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обсебването на Елейзабел Крей». Краткое содержание книги:
Хората ставаха част от Братството на първо място заради облагите, които предлагаше то. Мейкрафт на два пъти бе получавал отказ за повишение, но щом се бе присъединил, трети отказ нямаше. Въвеждането в култа се осъществяваше след като на хората бе оказана „помощ“. Дотогава те бяха задължени към Братството и смятаха, че церемониите ще са безобидни. Атеизмът или липсата на конкретна религиозност бе важен фактор при избора на хора. И когато виждаха какво е в състояние да направи култът за тях, те започваха да ламтят за още и още. Онези, които бяха твърди в отказа си да участват, а в миналото имаше подобни случаи, или ставаха жертва на изнудване, или просто бяха елиминирани.
Всички стояха там в очакване Пайк да проговори. Чакаха, за да им обясни защо обещанието му все още не бе изпълнено. Защо боговете им не бяха освободени? Щом Пайк започна да се изкачва по витото стълбище, сред тълпата се надигна шушукане. Стълбището се състоеше от две симетрични части, които се издигаха от тъмния каменен под на залата и се срещаха горе на една площадка, където се намираха две дъбови врати, водещи навътре в имението. Точно на това място Пайк спря, облегна се на дървения парапет и огледа обърнатите към него лица на събралите се. Те мълчаха в очакване.
Мейкрафт бе застанал до Блейк. Американецът му се усмихна мазно и престорено.
— Виждам, че част от нас са решили да останат вкъщи, отхвърляйки поканата ми — каза Пайк строго, поразявайки с поглед тълпата. Той си придаваше важност, като не произнасяше никакво предисловие или въведение. Събралите се започнаха да се оглеждат в опит да установят кой отсъства, за да започнат да злорадстват, но Пайк не им даде тази възможност. — Няма да протакам и да удължавам агонията на несигурност до вечерята, за да направя съобщението, което всички вие сте дошли да чуете — каза той, отдръпна се от парапета и отново обходи с поглед тълпата. — Много от вас са пропътували дълъг път от домовете си дотук. Онези от вас, които решиха да останат в Лондон, пътуваха по-малко, но това е наградата за лоялността им.
На лицето му се изписа студена усмивка. За никого не бе тайна, че Пайк не хранеше симпатии към онези, решили да напуснат столицата заради надвисналата катастрофа. Лондон бе епицентърът на възхода на Братството. Предпазливите — или както ги бе нарекъл Пайк, неверните — се страхуваха да се озоват в сърцето на пожара, преди да видят колко горещ бе той.
— Chackh’morg трябваше да бъде завършен вчера. Първият етап от нашата победа трябваше вече да е факт. Но онова, което всички вие искате да знаете, е: защо не е? Каква грешка бе допусната? Това е, което всички искате да разберете.
Насъбралите се изглежда се почувстваха виновни, независимо че Пайк ги бе свикал. Кюриън Блейк гледаше ноктите на лявата си ръка.
— Нека тогава ви осветля — каза Пайк. — Вчера последното жертвоприношение от поредицата на chackh ’morg бе нарушено от външно влияние. По-точно от ловци на вештици.
Из тълпата се понесе шушукане. Пайк изчака то да утихне, постепенно и последните гласове заглъхнаха и в залата отново настана тишина.
— Нашият агент рани жертвата смъртоносно — продължи той, — но за наше съжаление до този момент тя не е умряла. Просто е въпрос на време да бъде сломена от нанесените й рани. Щом моментът на последния й дъх настъпи, chackh’morg ще бъде завършен и ще започне първият етап. Това е дребно препятствие по пътя ни. Най-големите медицински умове не бяха в състояние да я спасят, а и съм сигурен, че повечето от тях така или иначе са тук. Шегата му бе посрещната от бурен смях, който намали напрежението в стаята.
— Но има още една причина, поради която съм ви събрал. Отново се нуждая от вас. Шестдесет души трябва да посетят рецитала на Пречистването на Чандлър. До края на вечерята очаквам доброволци. Рециталът е довечера в един часа след полунощ. Ще ви дам информация за събитието.