Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
От селото се виждаше само това, което осветяваха фаровете — шпалир от трънаци, килнати порти, плевни и кочини. По едно време пространството отпред се изчисти и в образувалия се площад сноповете светлина попаднаха върху голяма бяла сграда с полуразрушен покрив. Върху стената се четеше излинял надпис: „Книгата е умът и съвестта на човечеството. К. Марко.“. Отдолу беше изчегъртано с разкривени букви „Кмет Марко“ — да се знае кой е родил мъдрата мисъл. А още по-отдолу и още по-разкривено, но без нито една правописна грешка, беше яростно надраскано: „СМЪРТ НА КУРВИТЕ ОТ НЕСЛА!“.
Мобилникът на Джон бипна — бяха влезли в обсега на мрежата. Джон взе апарата в ръка. На дисплея растеше индикаторът за прогрес — от мрежата се точеха съобщения. Беше се обаждал Макилрой — заповедно: „Сидорчук, кога ще пътуваш? Съобщи веднага! И спри да разследваш ИХСТБ!!!“. И Антон — умилкващо-задушевно: „Джон, уредих екскурзията в «Св. Влад», но защо ви нямаше в хотела? Изпуснахте второто действие на културната програма!“. Джон доста се зачуди — кой беше донесъл на Макилрой, че продължава да разследва? Все пак му прати отговор: „Изпуснах самолета от тази вечер, прибирам се в неделя. Разследването е спряно.“. После протегна ръка напред и подаде мобилника на Лука.
— Нали искаше да говориш? — попита го.
— Балабане, спри за малко — помоли Лука.
Балабан го погледна въпросително, но спря край пътя. Лука се огледа навън — вече бяха излезли от селото и наоколо се простираше голо равно поле, — отвори вратата и тръгна да излиза.
— Ей, къде? — викна Балабан и понечи да го хване за протрития ръкав.
— Изчакайте малко. Трябва да говоря със… с едни, дето… дето не искам да ги знаете. Аз ей сега…
— Е, Лука, обиждаш ме! — ядоса се Балабан. — Не сме някакви гадни ченгета, няма да изядем твоите хора…
— Казвам ви — изчакайте! — повтори упорито Лука, въртейки глава ту към Балабан, ту към Джон. — Аз разказах ли ви всичко за хипняците? Разказах ви. Голямата тайна ви я разкрих, сега ще изтраете една малка. Нали?
Балабан махна отегчено с ръка. Лука излезе на двайсетина метра напред в светлината на фаровете, набра някакъв номер и приклекна гърбом към колата. Говореше доста тихо — думите почти не се различаваха.
— Сети ли се поне да пуснеш автоматичен запис на разговора? — обърна се Балабан към Джон.
— Ей че съм идиот! Забравих! Освен ако е включен по подразбиране…
— Нищо — махна с ръка Балабан. Лицето му обаче остана загрижено. — Трябва да решим какво ще правим с Лука. Ти на какво мнение си?
— Аз? — повтори Джон. — Аз нямам претенции към него, въобще няма да докладвам… Ти нали копира от него каквото ти хареса? Какъв е проблемът тогава?
— Проблемът е — натърти Балабан — че МАСТЕХКОН ще поиска Лука директно от Търтея. И тук има две версии. Едната е, че Търтея ще сдаде Лука и в замяна ще поиска от Хумдепа да не го закача. Другата е, че Търтея ще тръгне да изяснява защо МАСТЕХКОН търси Лука, ще се докопа до хипняците, а докопа ли се до тях, разработчикът става излишен. А може би дори подлежащ на ликвидация…
— Значи трябва да го скрием, така ли?
— Така. Обаче е много трудно да се скрие нещо от сигуранцата29 на Търтея. Ако не намерят веднага Лука, ще се захванат с негови роднини — жени, деца, майки… Освен това имат връзки с полицията, могат да скалъпят на Лука обвинение я в убийство, я в трафик на нещо… Аз мисля, че трябва да го изкараме в чужбина. Мога да му купя комшийски паспорт, истински…
— А при комшиите ще бъде ли в безопасност? Там също си имат агенти на МАСТЕХКОН. А и Търтея може да е гъст с някой от тамошните олигарси…
Балабан понечи да отговори, но в този момент изпищя мобилникът му. Той погледна дисплея, натисна няколко пъти клавишите, после вдигна глава.
— Съобщение от Делиан — каза, гледайки сгърбената фигурка в снопа светлина отпред, която все още продължаваше да говори по мобилника. — Казва, че проверката в института е наистина от МАСТЕХКОН, нямало грешка. А Търтея бил заповядал на своите хора да не оставят Лука в ръцете на проверяващите при никакви обстоятелства…
29
Сигуранца (Siguranta) — тайната полиция в Румъния между двете световни войни.