Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Коя е Васрана?
— Миловидната млада дама, с която приказваше. Тя се смята за най-голямата красавица в кралството и си търси съпруг, достоен за хубостта й.
— Съпруг ли? — повтори Гарион задавено.
— Ти си добра плячка, момко. Кръвта ти е несравнимо благородна, поради родството ти с Белгарат. Ще бъдеш хубав трофей за графинята.
— Съпруг? — повтори развълнувано Гарион и коленете му затрепериха. — Аз?
— Не зная какви са обичаите в мъглива Сендария — заяви Мандорален, — но в Арендия ти си на възраст, когато вече ставаш за женене. Внимавай добре какво приказваш, момко. Най-невинната забележка може да бъде разглеждана като обещание, ако хора с благородно потекло предпочетат да я изтълкуват по този начин.
Гарион мъчително преглътна и неспокойно се огледа. След това направи всичко възможно да се скрие. Чувстваше, че нервите му не са в състояние да издържат повече изненади.
Ала графиня Васрана се оказа умела преследвачка. С ужасна решителност тя откри скривалището на младежа и го притисна в друга ниша. Очите й искряха, гърдите й се повдигаха учестено.
— Сега може би ще успеем да продължим нашия особено интересен разговор, лорд Гарион — замърка тя.
Гарион тъкмо обмисляше как да побегне, когато леля Поул, придружавана от лъчезарно усмихнатата Маясерана, отново влезе в тронната зала. Мандорален размени няколко думи с нея и вълшебницата незабавно се насочи към мястото, където графинята с виолетовите очи беше взела в плен Гарион.
— Гарион, скъпи — рече тя, когато се приближи. — Време е за лекарството ти.
— За лекарството? — повтори объркано Гарион.
— Съвсем отнесено момче — обърна се леля Поул към графинята. — Сигурно се дължи на цялата тази възбуда, иначе той знае, че ако не пие отварата си на всеки три часа, лудостта му ще се възобнови.
— Лудост ли? — изненадано възкликна графиня Васрана.
— Проклятието на неговото семейство — въздъхна леля Поул. — Всичките я имаха… всички деца от мъжки пол. Отварата действува за известно време, ала естествено, ефектът й е временен. Скоро ще трябва да намеря някоя търпелива и жертвоготовна млада дама, за която да може да се ожени и да създаде потомство преди умът му съвсем да се е помътил. След това бедната му съпруга ще бъде обречена до края на дните си да се грижи за него. — Леля Поул се вгледа изпитателно в младата графиня. — Чудя се — подхвана тя, — дали е възможно ти да си останала без годеник досега? Изглеждаш ми на подходяща възраст. — Вълшебницата за секунда задържа закръглената ръка на Васрана и каза одобрително: — Красива и силна. Незабавно ще разговарям по този въпрос с баща ми лорд Белгарат.
Графинята започна да се отдръпва с широко отворени очи.
— Почакай — извика леля Поул. — Все още остават няколко минути, преди да започнат пристъпите му.
Момичето побягна.
— Никога ли няма да се научиш да избягваш неприятностите? — обърна се леля Поул към Гарион и решително го поведе в противоположната посока.
— Но аз нищо не казах — възрази той.
Мандорален се присъедини към тях, щастливо усмихнат.
— Виждам, че си прогонила нашата хищна графиня, милейди. Мислех си, че ще се окаже по-упорита.
— Споменах й нещо, което я разтревожи и охлади ентусиазма й да встъпи в брак.
— Какво обсъждахте с нашата кралица? — попита той. — Не съм я виждал да се усмихва така от години.
— Маясерана изпитваше затруднения, присъщи само на жените. Не мисля, че ти би разбрал.
— Неспособността й да износи децата в утробата си нужното време?
— Нима арендите нямат с какво по-полезно да се занимават, отколкото да разпространяват клюки за неща, които не ги засягат? Защо не подхванеш някъде нова битка, вместо да ми задаваш въпроси от лично естество?
— Всички сме загрижени за това, милейди — извини се Мандорален. — Ако нашата кралица не ни дари с наследник на трона, ние сме изправени през опасността от война между отделните династии. Цяла Арендия може да потъне в пламъци.
— Няма да има никакви пламъци, Мандорален. За щастие пристигнах навреме — макар че всичко висеше едва ли не на косъм. Ще имате престолонаследник преди началото на зимата.
— Възможно ли е това?
— Би ли желал да научиш всички подробности? — попита многозначително леля Поул. — Забелязала съм, че мъжете обикновено предпочитат да не знаят точната последователност на процесите при раждането на едно бебе.
Лицето на Мандорален бавно поаленя.
— Ще приема уверенията ти, лейди Поулгара — бързо отговори той.
— Много се радвам.
— Трябва да съобщя на краля — заяви той.
— Трябва да гледаш своята работа, господин Мандорален. Кралицата сама ще каже на Кородулин онова, което той трябва да узнае. Защо не си свалиш бронята и доспехите? Изглеждаш така, като че ли си преминал през някоя кланица.