Трима мъже в снега
- Автор: Кестнер Эрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трима мъже в снега». Краткое содержание книги:
— И всичко това заради любвеобилната Каспариус! — каза чичо Полтер. — Тя иска да се отърве от Шулце само за да може по-лесно да се домогне до младия милионер.
— А защо не ми съобщихте това по-рано? — запита възмутен Смелия Карл.
Портиерът се сети за тристате марки, които беше прибрал вече в джоба си от сделката, и прибави към тях и укора.
Сетне дойдоха леля Юлхен и нейната племенница. Бяха се натоварили с кутии за шапки, чадъри и чанти. Директорът понечи да им се притече на помощ.
— Долу лапите! — заповяда лелята. — Бях тук само два дни. Но ми стигат. Ще ви препоръчвам навсякъде, където мога.
— Безутешен съм — заяви господин Кюне.
— Моите съболезнования — каза лелята.
Портиерът запита:
— Но, уважаеми дами, защо ни напускате така внезапно?
— Тоя пък като че ли пада от луната — рече леля Юлхен.
— Ето ви едно писмо за доктор Хагедорн — каза Хилде.
Чичо Полтер го прие с благоговение. Младото момиче се обърна към директора:
— Да не забравя: преди шест дни ние с вас говорихме по телефона.
— Но аз дори не знам такова нещо, уважаема госпожице!
— Тогава аз ви предупредих за един преоблечен милионер.
— Значи, вие сте била? — запита портиерът. — А сега оставяте господин доктор Хагедорн сам?
— Как може в един-единствен човек да се побере толкова глупост? — възкликна леля Юлхен и поклати глава.
Хилде каза:
— Леличко, да не водим сега разговори на професионални теми! Сбогом, господа. Предполагам, че дълго ще си спомняте за грешката, която сторихте днес.
Двете дами се качиха в лимузината на Лехнер.
Малко след това се появиха Шулце и Кеселхут. Шулце остави на портиерската масичка едно писмо за Фриц.
Директорът и чичо Полтер се поклониха. Но никой не ги погледна. Автомобилът се напълни. Йохан държеше електрическата печка в скута си. В куфарите не беше останало място за нея.
Леополд Лехнер вече се готвеше да потегли, когато се зададе в галоп Сеп, пазачът на ски гардероба. От силно вълнение той издаваше гърлени звуци, сграбчи ръката на Шулце и изглеждаше твърдо решен да я откъсне.
— Е, хайде, Сеп — каза Шулце, — няма защо. Вие бяхте много мил към мене, когато ринахме снега от пързалката.
Кеселхут посочи към жалките останки от снежния човек, който се беше стопил.
— С нашия красавец Казимир е свършено.
Шулце се усмихна. Припомни си звездната нощ, когато Казимир се бе появил на бял свят.
— Все пак, хубаво беше промълви той.
Сетне колата потегли. Разтопеният сняг пръсна встрани.
Когато Хчгедорн се завърна в хотела, портиерът му предаде две писма.
— Ха — възкликна Фриц, седна в хола и разкъса пликовете.
Първото писмо гласеше:
Мило мое момче,
Съвсем неочаквано трябва да се върна незабавно в Берлин. Съжалявам. До скоро виждане. Сърдечни поздрави!