Няма орхидеи за мис Бландиш
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неделчо Петков
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Няма орхидеи за мис Бландиш». Краткое содержание книги:
Шайка крадци на дребно решават да отмъкнат колието. Но всичко се обърква. Кавалерът на момичето е убит, мафията се възползва от ситуацията, за да шантажира таткото, а за интимност с девойката ламтят твърде много от замесените бандити.
Еди вдигна рамене.
— Добре, щом искаш — рече той с безразличие. — Има доста уличници, дето ще харесат твойта работа. Достатъчно лека е.
Тя се обърна като дива котка.
— Уличница ли ме наричаш? — изкрещя Ана.
— Не-е — произнесе той с подчертан сарказъм, — кой каза, че си фльорца?
Тя замахна с ръка и го плесна през лицето, като натърти устните му. Очите на Еди светнаха. Обичаше да се бие и тая кукла наистина си го изпроси. Отиде до дрехите си, които лежаха накуп върху един стол. Внимателно измъкна колана си от гайките, като остави панталоните да се плъзнат на пода.
— Окей, пиленце — каза спокойно, — сега ще си го получиш.
Тя се спусна към него, като драскаше и риташе, но той със замах отстрани ръцете й и я хвърли на леглото. Преди да успее да се свие, Еди я шибна с колана и тя изпищя. Посегна да я удари още веднъж, но тя се претърколи долу и се сви до леглото. Ръката му се отпусна. Изведнъж се почувства отегчен. „Дявол да го вземе — помисли си Еди, — обикновено ми правеше густо да се боря с нея.“ Сега му се струваше изтъркан номер. Захвърли колана и се прехвърли през леглото. Стовари се върху нея, преди тя да успее да се отмести. Ана се просна под тежестта му. Той я сграбчи и изтича с нея в банята. Тръшна я силно в празната вана. Тя спаси главата си, като неволно я дръпна напред, но не успя да си спести нищо друго. Еди пусна душа и отстъпи. Леденостудената струя я удари със сила.
— Това ще те охлади — каза Еди, като дишаше тежко и я остави да се мята във ваната.
След като заключи вратата, той бързо се облече. Слушаше с безразличие как тя беснее в банята. Ана заблъска по вратата, като крещеше обидни думи. Когато бе готов да излезе на улицата, той взе ключа и го мушна под вратата. След това на бегом напусна апартамента.
Когато се втурна в стаята, Ана разбра, че си бе отишъл. Стоеше, трепереща от гняв, и правеше локви по пода. Смъкна нощницата си и се върна в банята за кърпа. Очите й святкаха и тя ядно навлече дрехите си. Каза си, че е свършила с него завинаги. Щеше веднага да се омете оттука. Мина от чекмедже на чекмедже, като издърпваше разярено нещата си и хвърляше дрехите в два куфара, които бе измъкнала изпод леглото. Отвори дамската си чантичка и погледна вътре. Пачката зеленикави банкноти и достави известно задоволство. Каза си, че Пийт ще се радва, като се върне при него. Пийт наистина имаше идеи и не се туткаше. Тя затръшна капака на единия от куфарите, затисна го с колене и щракна ключалките. Входният звънец внезапно иззвъня пронизително и тя неспокойно стана. За миг се поколеба дали да отвори, след това сви рамене и излезе от стаята. Рязко дръпна входната врата. Отвън стоеше Бренан с двама други мъже. Тя се вцепени. По всичко личеше, че са ченгета.
— Здравей, Ана — рече Бренан, като се усмихна широко. — Искаме малко да поговорим с теб.
Ана понечи да затръшне вратата, но Бренан се вмъкна вътре, следван от момчетата си.
— Какво искате? — попита ядосано тя. — Няма в какво да ме обвините.
— Разбира се, че няма. — Бренан изглеждаше съвсем изненадан. — В управлението искат да ти зададат няколко въпроса… просто обичайната история… няма нищо лошо.
— Е, кажете им да вземат нещо успокоително. Аз съм заета.
— Не се инати, Ана — каза Бренан умолително. — Имаме кола долу и няма да те държим много.
— Казвам ви, че не мога да дойда — отсече тя.
Бренан погледна другите двама и кимна с глава към спалнята й. Единият извади пистолет и влезе в стаята. Очакваше да намери там Еди. След това се върна.
— Измъква се — каза кратко, — с целия си багаж.
Бренан повдигна шапката си и я намести над очите.
— Махаш ли се? — попита той кротко.
— Приготвям си седмичното пране — отвърна Ана.
Бренан стисна ръката й в дебелата си длан.
— Хайде. Искаме да бъдем добри с тебе.
Тя се поколеба за миг, после сви рамене.
— Добре, добре — каза нетърпеливо тя, — ама по-живо.
Слязоха всички с асансьора. Пиколото непрекъснато ги гледаше. Не каза нищо, но се блещеше през цялото време. Ана го попита дали знае кой му е баща и той си отдъхна, когато тя излезе от асансьора.
Едното ченге му смигна.
— Бива си я, нали?
Пиколото отвърна, че е кучка.
Ана седна в колата и се намръщи. Бренан говореше през цялото време. Той просто си бъбреше небрежно за последните разкрития, но тя не му отвърна. Веднъж го погледна и Бренан се усмихна. Студената неприязън не изчезна от лицето й и той доста се зарадва, когато пътуването свърши.
Въведоха я в една голяма стая. Фенър седеше и пушеше. Махна с ръка на Ана. Тя спря в средата на стаята, очите й бяха като гранит.
Тя рязко се обърна към Бренан.
— Какво значи това? Кой е тоя тип?