Кръв от рози
- Автор: Кенъм Марша
- Серия: highland #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв от рози». Краткое содержание книги:
Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия…
Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…
Дейдре не можеше да повярва, че всичката тази кръв е само на убития офицер в гардеробната. Стиснала очи, тя затвори вратата на малкото помещение, сложи Катрин да седне на леглото и хукна към кухнята за кърпи и топла вода.
— Бързо свалете тези дрехи, милейди… Трябва да ги почистим, преди някой… преди да сте настинали — промени тя изречението в последната секунда.
Шокът задейства. Зъбите на Катрин затракаха, устните й посиняха, ръцете й се вледениха. Дейдре й помогна да съблече разкъсаните дрехи и веднага ги хвърли в огъня. Изпаднала в апатия, Катрин й позволи да измие кръвта и да я увие в чист чаршаф. Камериерката излезе отново и се върна с цял вързоп мъжки дрехи.
— Мъжете не привличат погледите, щом тръгнат на път, за разлика от жените — обясни енергично Дейдре. — Побързайте моля ви, трябва да напуснем Розууд Хол, преди да са пристигнали още войници.
— Войници? — повтори Катрин, сякаш никога не беше чувала тази дума. Изведнъж споменът се върна и тя сграбчи китката на Дейдре. — Той каза, че къщата е пълна с войници и, че ако викам…
Дейдре я стисна за раменете.
— В къщата няма никой, нито един войник, нито един слуга…
— Но той каза…
— Излъгал ви е, за да ви сплаши, и както виждам, е успял, негодникът.
Дейдре огледа по-отблизо раните, които Гудуин беше причинил на господарката й. Лявата половина на лицето беше ужасно подута и почти скриваше окото. Груби пръсти бяха оставили червени следи по шията, които през деня щяха да се оцветят в зелено и синьо. По раменете и краката се виждаха многобройни сини петна. Гърдите бяха белязани от зъби, а четирите дълбоки драскотини на корема сякаш бяха направени от дива котка.
Младата жена отново изпита сляпата ярост от преди малко, когато бе видяла как английският офицер лежеше върху господарката й и се готвеше да я изнасили. Гневът й бе придал неподозирани сили и тя го бе удряла и удряла с машата, докато главата му се превърна в кървава маса.
— Дейдре?
Камериерката прогони от съзнанието си грозната картина и се опита да говори със спокоен глас.
— Ще облечем дрехите на мистър Дамиен, ще вземем два коня и ще препуснем към Спенс Хаус. Лейди Каролайн ще ни помогне да се скрием. Тя ви е майка и ще съумее да ви опази.
— Да ме пази? От какво? Той се опита да ме изнасили!
Дейдре задъвка долната си устна.
— Според мен най-важното е да отговаряте на всеки, който задава въпроси — и на лейди Каролайн, че не вие сте убили негодника. Може би е по-добре да кажете, че е нападнал мен, а вие сте ми се притекли на помощ и той ви е наранил. Да, точно така, това е много по-добре… по-сигурно…
— Но защо? Не е престъпление да се отбраняваш срещу изнасилване.
Дейдре въздъхна.
Разберете, обикновено британските офицери не изнасилват дами от висшето общество. Властите непременно ще се запитат какво е провокирало лейтенанта да се държи по този начин. Не бива да забравяте, че сте подслонили врагове на короната. Би могло да възникне подозрение, че сте се забавлявали с тях и това е дало повод на Гудуин да помисли, че ще приемете с готовност и неговите домогвания. В крайна сметка сигурно ще изкарат виновна вас, а не него! С една обикновена ирландска камериерка положението е съвсем друго. Благородниците вярват, че всички слуги имат леко поведение и те могат да се забавляват с тях, когато и където пожелаят. Офицерът никога не насилва младите слугини — като спи с тях той им оказва висока чест!
— Но тогава ще те осъдят за убийство!
— Може би — кимна Дейдре, — но първо трябва да ме хванат, това няма да им се удаде. Щом ви настаня на сигурно място при лейди Каролайн, ще изчезна безследно.
Катрин я погледна смаяно.
— Искаш да последваш бунтовниците? О, Дейдре, не го прави! Ако казаното от Гудуин е вярно, ако наистина отстъпват…
— Аз ще отстъпвам с тях. Шотландия е родината на съпруга ми, значи сега е и моя родина.
— Но…
— Моля ви, мистрес, нямаме време да водим излишни спорове. Решението ми е твърдо и дори вие няма да ме разубедите. Мястото ми е до съпруга ми. До последния ми дъх.
Катрин все още не беше в състояние да разсъждава ясно, но две мисли заседнаха в главата й: Дейдре не само й беше спасила живота, ами и беше готова да поеме цялата вина върху себе си, за да спести на господарката си неприятностите на разследването. Само преди половин година Катрин Аугустин Ашброк щеше да приеме това предложение с готовност, щеше да се залови жадно за всяка сламка, която й подаваха. Все едно кой беше наранен или дори убит — само тя да не пострада!
Втората мисъл беше, че Катрин Камерън никога не би проявила подобна подлост и страхливост. Щом разбра това, ръцете й престанаха да треперят, тя стана и бързо и сръчно облече дрехите на Дамиен.