Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
— Доколкото знам, всичките са ергени, макар че след като толкова време не съм ги виждал, всичко може да се е случило. — Той бръкна в джоба си и измъкна няколко банкноти, после ги подаде на Клер. — Вземи това. Лондон е скъпо място и ще се нуждаеш от джобни пари.
Клер му се усмихна и изумена огледа парите.
— Двадесет лири. Колкото учителската ми заплата за година.
— Ако загатваш, че светът е нечестно място, няма да оспорвам твоето становище. Може би даренията за училището в Пенрийт ще повишат заплатата ти.
— Двадесет лири е огромна сума — има учителки в Уелс, които печелят по-малко от пет лири годишно, макар да работят и нещо друго. Е, вярно е, че получавам дарове, храна и помощ от много ученици и семействата им. Не знам дали принадлежа към света, в който двадесет лири са джобни пари. — Тя понечи да върне парите обратно през масата.
— Можеш да принадлежиш на този свят, който си избереш — остро каза той. — Ако двадесет лири ти изглеждат разточителство, запази ги за бягството си. Ще се нуждаеш от пари, за да се върнеш в Пенрийт, ако стана непоносим — възможност, която не е изключена.
Както обикновено, нелепите му шеги я влудиха.
— Много добре, макар че ми изглежда странно да взимам пари от теб.
Очите му заблестяха.
— Ако ти плащах за неморално поведение, не си си заслужила парите. Обаче двадесет лири ще покрият разноските за това, че те доведох в Лондон против твоето желание.
Тя се предаде и прибра банкнотите в джоба.
— Много е трудно да се спори с теб.
— Никога не спори с циганин, Клер — ние не се подчиняваме на логиката или на достойнството. — Той стана и се протегна с удоволствие. — Когато привършиш със закуската, ще трябва да направим нещо за гардероба ти.
Тя бързо сведе поглед към чашата с чай. Имаше и нещо невинно в начина, по който се протегна — с гальовна котешка сладострастност, която беше достатъчна да влуди и най-въздържаната дама.
Преди се мислеше за въздържана, но й ставаше все по-трудно да си го напомня.
Шивашкото ателие за модно облекло носеше непретенциозното семпло име „Дениз“ върху светло боядисаната малка табела, висяща над вратата. Обаче в самата Дениз нямаше нищо семпло — веднага след като влязоха в салона, приятна пълна блондинка изписка и дръзко се хвърли в прегръдката на Никълъс.
— Къде беше, ах ти, цигански немирнико? — възкликна тя. — Разби ми сърцето.
Той я вдигна във въздуха и звучно я целуна, после потупа пищните й задни части и отново я постави на крака.
— Сигурна съм, че казваш това на всички млади мъже, Дениз.
— Да — искрено си призна тя. — Но на теб го казвам сериозно. — Трапчинките й се очертаха. — Най-малкото говоря сериозно, защото мисля, че това ще се случи някога.
Клер наблюдаваше смълчана, обладана от непознато досега чувство на ревност. И макар да знаеше, че Никълъс беше свободен да се целува с когото пожелае, не й бе приятна непринудената му интимност към тази цветуща и красива блудница.
Преди гневът й да нарасне до опасно ниво, Никълъс каза:
— Дениз, това е приятелката ми госпожица Морган. Нуждае се от цялостна смяна на гардероба.
Модистката кимна и бавно започна да обикаля около новата си клиентка. Когато завърши огледа, тя съобщи:
— Меки цветове, проста линия, предизвикателно, без да бъде вулгарно.
— Точно така мисля и аз — каза Никълъс. — Ще започваме ли?
Дениз ги въведе в пробната, застлана с дебел килим, където влязоха още една шивачка и едно много младо момиче. Наредиха на Клер да се качи на платформата в средата на стаята. След това започнаха да се отнасят към нея като към бездушен манекен, докато Никълъс и Дениз я обвиваха с тъкани и обсъждаха стила, цветовете и материите.
Жизнерадостното им държане зарази както Клер, така и Никълъс и скоро първоначалното й раздразнение се разсея. Доставяше й удоволствие хуморът й и това, че изцяло обсебва вниманието на двама души, които бяха загрижени за дрехите й повече, отколкото самата тя, особено след като въпросните облекла бяха толкова различни от тези, които се смятаха за прилични в Уелс. Ако трябваше да избере дрехите си сама, щеше да се обърка от големия избор.
За да запълни времето си, тя започна да обмисля какво иска да види и да прави по време на пребиваването си в Лондон. Само веднъж се откъсна от мислите си, когато Дениз обви парче синя коприна около раменете й и каза:
— Перфектен цвят, нали?
— Окото ти е безпогрешно — съгласи се Никълъс. — От това ще стане великолепна вечерна рокля.