Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
— Това е дарба — отвърна тя. — С останалата част от мозъка си те събличам.
— Боже, престани — промърмори той. — Вече е невъзможно да скрия тази възбуда.
— Съжалявам.
— Да — въздъхна задушено той. — Аз също. Повече заради това, че е четири часа, а не десет. Добре, скъпа, имаме си компания.
Тя все пак намери време да му хвърли един последен поглед докато стигнат долу. Боже, боже, това бяха късове стомана, раменете му — като на докер, а тя даже не смееше да помисли за предните му атрибути. За които знаеше, че са твърди като стомана.
— Сега трябва да се държим прилично — промърмори той и се изправи на пясъка да я изчака. Махна на Джорди и Мари, които размахваха ръце като семафори от далечната изкуствена пещера насред стръмния склон, ограждащ частното заливче.
— Аз ще се държа прилично ако и ти го направиш.
— По дяволите — възкликна той. — Аз се надявах ти да ми даваш пример.
— Не съм сигурна, че мога да ти го обещая — въздъхна тя, заковала непокорния си поглед върху мамещата издатина на банския му.
— Хей, гледай напред. Върни ни наблюдава.
Погледът й се стрелна нагоре, тъй като властта и контролът на Върни бяха ефикасна спирачка.
— Хей, Върни! — извика Джони. — Първо ще поплуваме!
Върни махна, че е разбрала от седалката си в раираната колиба, която за щастие бе отдалечена на цяло футболно игрище разстояние.
— Да се надбягваме до водата — предложи Джони и, подтикван от необходимостта, той се втурна към сигурното прикритие на морето. Накрая, спирайки във вода до кръста, се обърна да види как Ники съблича дългата си риза и тръгва към водата.
Това му напомни за онази класическа сцена от 10 с Бо Дерек. Ники дори вървеше със същата плавна грация с гъвкавото си и здраво тяло. Когато тя му се усмихна, той изведнъж почувства най-финото разтърсване в своята вселена. Не нещо голямо — по-скоро сякаш изпитваше някакво ново усещане за живота. Или може би само някакво специално усещане за една определена жена с дълги, стройни крака, елегантни бедра, слаба талия и едни шибани страхотни цици. Едно усещане, което всеки нормален, надървен мъж би изпитал.
Не че му трябваше нещо повече от обичайните причини, за да я хареса, но му хареса и фактът, че тя избра функционален бански. Това я отличаваше от другите жени, които се интересуваха повече от декоративната си роля край водата. Не че целият бански беше чисто функционален. Той адски го възбуждаше и щеше да го съблече при първа възможност.
Което, за нещастие, нямаше да е скоро.
Изпъшка.
Може би трябваше да плува много дълго, за да успокои похотта си. Може би физическото напрежение щеше да укроти дивия звяр в него.
Добра идея, съгласи се гласът на разума му.
— Ще поплувам доста. Ще се върна след малко — извика й той.
— Ще дойда с теб — изкрещя тя. Нагазила до коляно, тя се гмурна и се появи на повърхността секунди по-късно, после продължи в плавен кроул.
Той веднага отскочи напред, решен да увеличи разстоянието между себе си и изкушението. Имаше много, много време до десет часа.
Но след половин миля той забави, за да си поеме дъх и се изненада да я види само на няколко загребвания назад. А пък бе добър плувец.
— Очевидно си правила това и преди — отбеляза той, задържайки се на едно място докато тя приближаваше.
— Минесота, Земята на десетте хиляди езера — отговори тя като стигна до него. — Започнах да плувам още на четири години.
Той се усмихна.
— Ти си добра в много неща.
— Ти също — отвърна тя, задържайки се на водата без усилия. — И, мога ли да допълня — усмихна се тя, — довечера очаквам с нетърпение едно определено нещо, което правиш изключително добре.
— Като стана дума — чукала ли си се някога в Средиземно море? — Гласът на разума очевидно бе потънал в дълбините.
— Не. Макар да очаквам, че няма да е разумно ако питам същото за теб.
— Питай. Не съм. — Никога преди не се бе чувствал толкова отчаян.
— Изненадваш ме.
— Ела по-наблизо и ще те изненадам с нещо друго. Тук никой не може да ни види.
— Освен от онази платноходка ей там.
— Съмнявам се да е някой наш познат.
— Със сигурност не е мой познат.
— Е, какво мислиш?
— С огромно удоволствие.
Боже, как обичаше откровеността й. Никакви игри, никакви преструвки. Тя каза точно това, което си мислеше и говореше сериозно. Безпрецедентен феномен в неговия свят, където никой не мислеше онова, което казваше.
— Да видим какво можем да направим по въпроса за един-два оргазма. Ела тук и ще ти сваля банския.
Той дръпна банския й, сложи го под мишница, хвана я под ребрата и прошепна: